Welcome to EverybodyWiki ! Sign in or create an account to improve, watchlist or create an article, a company page or a bio (yours ?)...


Вилата на Генерала

От EverybodyWiki Bios & Wiki
Направо към: навигация, търсене
Вилата на Генерала
Ген. Никола Жеков
Езерцето пред вилата на генерал Жеков

Вилата на Генерала е историческо място посещавано от известни личности по време на Първата световна война като резиденция на главнокомандващия на българската армия. В наши дни на нейно място е построен действащ ресторант на хълма Хисарлъка над Кюстендил. Реставриран е бункерът до вилата, стои и половината езерце.

Вилата е построена точно на мястото на североизточната отбранителна кула на късноантичната крепост Хисарлъка. Днес от крепостта липсва точно северната ѝ стена със североизточната отбранителна кула, на чието място за командващия Българската армия в Първата световна война, ген. Никола Жеков е отпуснато мястото от община Кюстендил. На 14 октомври 1915 г. в града е разположена Главната квартира на Действащата армия. С доброволния труд на войниците към щаба и кюстендилци през 1916 г. точно на мястото на античната и средновековна североизточна кула на крепостта е изградена лека дървена вилна постройка за нуждите на главнокомандващия. В паркова среда са изградени сграда, малко езеро и бункер. В тази обстановка генерал Жеков посреща значителна част от гостите си. Мястото е любимо за отдих на главнокомандващия и става известно като Вилата на Генерала. Вилата на Генерала е подарък от кюстендилци за успеха на мисията на генерала. В този период градът е посещаван от значими политически фигури като австрийският император Карл І, Лудвиг III Баварски, подпредседателят на Райхстага д-р Херман Пааше, германският главнокомандващ на Балканите - фелдмаршал Аугуст фон Макензен, командващия сухопътните войски на Райхсвера генерал полковник Ханс фон Зект, полк. Лакса, турският помощник-главнокомандващ и военен министър Енвер паша, сакскобургготският херцог Карл Едуард, четвъртият син на кайзера Август Вилхелм и депутати от Райхстага, сред които бъдещи министри и канцлерът на Германия Густав Щреземан. В Кюстендил е създаден специален монархически маршрут започващ от жп гарата, където се посрещат гостите, следва преминаване през Триумфалната арка, Главната квартира на Българската армия - сегашната сграда на община Кюстендил, в читалище “Братство”, където е бил традиционния банкет и вилата на главнокомандващия на българската армия. След Първата световна война вилата е преподарена отново на община Кюстендил. След няколко десетилетия по-късно изгаря. През 1940 г. генерал Жеков изразява последна воля пред кюстендилското гражданство като почетен гражданин на Кюстендил да бъде погребан на това място на изнок от вилата. Протоколът е подписан от присъстващите официални лица на тържествения обяд.

На 29 юли 1917 г. със специален православен ритуал за успеха на Централните сили във войната, както и в частност на Царство България в стремежа си за национално обединение на българските земи, е осветена постройката. На церемонията присъстват всички офицери за свръзка на Германската империя и Австро-Унгария (Шаблон:Факт), както и целия висш български Генералитет.

Запазена е архивна снимка от 1918 г. пред вилата на генерал Жеков след връчване на ордена “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”. На снимката са заснети Цар Фердинанд (в австрийска униформа), император Карл І (в българска генералска униформа) и ген. Никола Жеков в разговор, а зад тях са генерали и адютанти, като шестият отляво е княз Борис Търновски.

Скривалището към вилата на генерал Жеков е реставрирано през 2011 г. от общините Кюстендил и Дойран по линия на проект „Претворяване на линиите на разделение в точки на сближаване”. Изградена е и алея, свързваща скривалището със съществуващия в лесопарк „Хисарлъка” зоопарк.

През 1921 г. Христо Смирненски публикува хумористичното стихотворение „Аз съм Жеков!“, в което порицава генерала за пищните тържества, които устройва във вилата по време на войната.

Вилата на Генерала става задължителна туристическа атракция за гостите на Кюстендил, едно голямо богатство и наследство, разкриващо ролята и мястото на града през Първата световна война. Този щаб е доста чувствителна струна за кюстендилското гражданство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Този цитат "Вилата на Генерала" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите  and/or its subpage Вилата на Генерала/edithistory.

Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.