Вилата на Генерала

Файл:Езерцето пред вилата на генерал Жеков.jpg

Езерцето пред вилата на генерал Жеков

Вилата на Генерала е историческо място посещавано от известни личности по време на Първата световна война като резиденция на главнокомандващия на българската армия. В наши дни на нейно място е построен действащ ресторант на хълма Хисарлъка над Кюстендил. Реставриран е бункерът до вилата, стои и половината езерце.

Вилата е построена точно на мястото на североизточната отбранителна кула на късноантичната крепост Хисарлъка. Днес от крепостта липсва точно северната ѝ стена със североизточната отбранителна кула, на чието място за командващия Българската армия в Първата световна война, ген. Никола Жеков е отпуснато мястото от община Кюстендил. На 14 октомври 1915 г. в града е разположена Главната квартира на Действащата армия. С доброволния труд на войниците към щаба и кюстендилци през 1916 г. точно на мястото на античната и средновековна североизточна кула на крепостта е изградена лека дървена вилна постройка за нуждите на главнокомандващия. В паркова среда са изградени сграда, малко езеро и бункер. В тази обстановка генерал Жеков посреща значителна част от гостите си. Мястото е любимо за отдих на главнокомандващия и става известно като Вилата на Генерала. Вилата на Генерала е подарък от кюстендилци за успеха на мисията на генерала. В този период градът е посещаван от значими политически фигури като австрийският император Карл І, Лудвиг III Баварски, подпредседателят на Райхстага д-р Херман Пааше, германският главнокомандващ на Балканите - фелдмаршал Аугуст фон Макензен, командващия сухопътните войски на Райхсвера генерал полковник Ханс фон Зект, полк. Лакса, турският помощник-главнокомандващ и военен министър Енвер паша, сакскобургготският херцог Карл Едуард, четвъртият син на кайзера Август Вилхелм и депутати от Райхстага, сред които бъдещи министри и канцлерът на Германия Густав Щреземан. В Кюстендил е създаден специален монархически маршрут започващ от жп гарата, където се посрещат гостите, следва преминаване през Триумфалната арка, Главната квартира на Българската армия - сегашната сграда на община Кюстендил, в читалище “Братство”, където е бил традиционния банкет и вилата на главнокомандващия на българската армия. След Първата световна война вилата е преподарена отново на община Кюстендил. След няколко десетилетия по-късно изгаря. През 1940 г. генерал Жеков изразява последна воля пред кюстендилското гражданство като почетен гражданин на Кюстендил да бъде погребан на това място на изнок от вилата. Протоколът е подписан от присъстващите официални лица на тържествения обяд.

На 29 юли 1917 г. със специален православен ритуал за успеха на Централните сили във войната, както и в частност на Царство България в стремежа си за национално обединение на българските земи, е осветена постройката. На церемонията присъстват всички офицери за свръзка на Германската империя и Австро-Унгария (без тези на Османската империя заради християнския ритуал^{[източник? (Поискан преди 2013 дни)]}), както и целия висш български Генералитет.

Запазена е архивна снимка от 1918 г. пред вилата на генерал Жеков след връчване на ордена “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”. На снимката са заснети Цар Фердинанд (в австрийска униформа), император Карл І (в българска генералска униформа) и ген. Никола Жеков в разговор, а зад тях са генерали и адютанти, като шестият отляво е княз Борис Търновски.

Скривалището към вилата на генерал Жеков е реставрирано през 2011 г. от общините Кюстендил и Дойран по линия на проект „Претворяване на линиите на разделение в точки на сближаване”. Изградена е и алея, свързваща скривалището със съществуващия в лесопарк „Хисарлъка” зоопарк.

През 1921 г. Христо Смирненски публикува хумористичното стихотворение „Аз съм Жеков!“, в което порицава генерала за пищните тържества, които устройва във вилата по време на войната.

Вилата на Генерала става задължителна туристическа атракция за гостите на Кюстендил, едно голямо богатство и наследство, разкриващо ролята и мястото на града през Първата световна война. Този щаб е доста чувствителна струна за кюстендилското гражданство.