Демокрацията в Република България
Демокрацията в съвременна България започва след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП, с парламентарните избори през 1990 г. за 7 Велико Народно събрание. Това са първите многопартийни избори в страната, след премахването на еднопартийния режим, който е част от установената през втората половина на 20 век тоталитарна и недемократична система на управление.
На 12 юли 1991 г., 7 Велико народно събрание приема действащата в момента Конституция на Република България. Според нея България е парламентарна република, с независими изпълнителна, законодателна и съдебна власти.
Основите на демокрацията в България са положени на 14 април 1876 г. с откриването на Оборищенското събрание.[1][2][3]
Особености на българската демокрация[редактиране]
След 2009 г. се наблюдава растяща криза на доверието на гражданите към политическите партии. Освен обективни причини, свързани с наследството на прехода от тоталитарната социалистическа система към демокрация и пазарна икономика, важни причини за кризата на доверие към политическите партии са клиентелизма и корупцията, които тежко поразиха политическата система, включително партийната система в България.[4]
В съвременните условия, повечето посткомунистически демокрации са фалшиви или фасадни демокрации, тъй като не изграждат либерална демокрация, базирана на демократична политическа култура и активно гражданско участие, а легитимират чрез изборния процес предимно авторитарни дейци и партии, и нови олигарси натрупали богатства по криминален начин и чрез корупционни практики. Нещо повече, в редица посткомунистически демокрации, включително България, след първоначалния период на установяване на демократични институции и граждански подем се появяват симптомите на политически регрес или де-демократизация.[4]
Демокрацията ни отне много[редактиране]
На 31 март 2017 г., председателят на БСП Корнелия Нинова, по повод на проведените в страната парламентарни избори, заявява пред Националния съвет на партията, че: „Демокрацията ни отне много в здравеопазването, образованието, сигурността...“[5]
Това изказване е силно критикувано от десните политически лидери и формации в страната, повечето от които се обединяват около схващането, че: „демокрацията ни отне спокойствието и стабилността на робството. Отне ни сигурността, че някой друг мисли за нас, направлява живота ни. Не е нужно сами да мислим за бъдещето си. Можеш да роптаеш, ако нещо не ти харесва, но вината не е твоя. Ако животът ти не е такъв, какъвто си искал да бъде – не си виновен, не си имал избор. Това е състояние на летаргия.“[6]
Проучване на общественото мнение, проведено от „Галъп интернешънъл“, по метода „лице в лице“, 30 години след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП (между 1 и 8 ноември 2019 г.), сред 835 пълнолетни българи, на които е зададен въпроса „Моля, да ми кажете съгласен/сна ли сте или не сте съгласен/сна с всяко едно от следните твърдения“, показва следните резултати:[7]
| Твърдение | Отговори, % | ||
|---|---|---|---|
| Съгласен съм | Не съм съгласен | Не знам | |
| Демокрацията ни отне много | 54 | 30 | 16 |
| При Тодор Живков беше по-добре | 45 | 22 | 33 |
Източници[редактиране]
- ↑ Цвета Караянчева: Заветите на Оборище приобщиха българския народ към голямото европейско семейство. // Официален сайт на Народното събрание на България, 2 май 2019 г. Посетен на 16-11-2019.
- ↑ Марков, Христо Йонков. Великото Народно събрание на Оборище 1876 година – начало на българската парламентарна демокрация. Монография. София, Бул-корени, 2007. ISBN 978-954-798-026-6. с. 520.
- ↑ Русков, Иван. Фокусът на символите: Оборище като Иерусалим (Образи на националната памет). Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България. Научни трудове, том 49, кн. 1, сборник В – Филология, 2011.
- ↑ 4,0 4,1 Карасимеонов, Георги. Партийната система в България 2009 – 2019 г.. София, Фондация „Фридрих Еберт“, 2019. ISBN 978-954-2979-53-1. с. 20.
- ↑ Корнелия Нинова: Един милион българи са нашата сила за промяна. // вестник „Дума“ (66). 4 април 2017.
- ↑ Левчев, Владимир. Какво ни отне демокрацията?. // . Дневник, 12 ноември 2019.
- ↑ Отношение към някои клишета от последните десетилетия. // Официален сайт на „Галъп интернешънъл“, 14.11.2019 г. Посетен на 16.11.2019 г..
Този цитат "Демокрацията в Република България" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите and/or the page Edithistory:Демокрацията в Република България..
Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.
