Зелени подправки
В България, както и в почти всички славянски езици словосъчетанието зелена подправка се използва и в смисъл на подправка, с двойна употреба, която се ползва както в кулинарията, така и като билка и/или за консумация на настойка или отвара под форма на чай или растителен сок, също с лечебна цел.
За растения, (и по-точно – части от растения), които се използват за отвари и направа на чайове, зелени подправки се наричат и само чайове, с уточнение от какво са те. Примерно – чай от мента, чай от мащерка, чай от лайка и т.н. Общото им название е билкови чайове, като към билков чай, не се включват традиционния чай получен от растенията („плодни“ листа):
1) на чаеният храст - зеленият (и респективно, неговата разновидност - белият) чай, 2) на чаеното дърво - черният чай, 3) от цъфт на липа, ползвани за направа на липов чай.
Най-популярни в световен мащаб са различни видове рецепти за смеси от подправки, които представляват смески, от стрити на прах билки (подправки), чиито оригинални пропорции най-често се пазят в тайна.
Напоследък обаче, в съвременния български език под съчетанието зелени подправки се разбират две други неща:
1) че подправките са наистина зелени на цвят 2) че могат да се консумират и в свежо състояние, освен изсушни и стрити на прах
Аналог на това словосъчетание в латинските и германски езици най-често е herb, със значение на билка, биле. Примерно в английския език под herbs & spices се разбира – билки и подправки.
Този цитат "Зелени подправки" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите and/or the page Edithistory:Зелени подправки
