Welcome to EverybodyWiki ! Nuvola apps kgpg.png Sign in or create an account to improve, watchlist or create an article like a company page or a bio (yours ?)...

Иван Влахов - Процепа (политик)

От EverybodyWiki Bios & Wiki
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика. За депутата вижте Иван Влахов (депутат).

Иван Василев Влахов
[[Файл:Грешка в Lua в Модул:Wikidata на ред 67: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).|250п|border|]]
Информация
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Политика
Партия Либерална партия
Народнолиберална партия
Убеждения стамболовист
Община Малорад
Кмет 1889 – 1916
Известен с

Член на Гложенския таен революционен комитет на Левски.

Съдебен заседател в Оряхово от 1897 г.
Отличия Кръст за храброст, медал за участие в Руско-турската война 1877 – 78 г.
Съпруга Ненка Тодорова Гешовска
Деца Христо (майка Иванка Петкова Главчева), Донка, Димитър, Фердинанд, Иванка, Ботьо, Йордан
Подпис Signature Ivan Vassilev Vlachov, 21.10.1929.jpg
Уебсайт Грешка в Lua в Модул:Wikidata на ред 67: attempt to index field 'wikibase' (a nil value). Страница в IMDb
[[:commons:Category:{{#property:p373}}|Иван Василев Влахов]] в Общомедия

Иван Влахов – Процепа (Иван Василев Влахов) е член на Гложенския таен революционен комитет на Левски [1] [2], [3], участник в Руско-турската война 1877 – 78 г.[4], [5], [6], [7], стамболовист [8] [4] [9] [10] [11].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Василев Влахов е роден 1850 година в с. Гложене, Тетевенско. [4] [12] [13] [14] [15]. Той е най-малкият син в седемчленното семейство на Васил Влахов и рано остава сираче. В рода си има двама чичовци комити, като единият е Ботев четник. [4] [16]

В отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч са запазени данни за живота на Иван Влахов след Освобождението, от които става ясно, че той е бил богат и се е занимавал с търговия и лихварство. [17] Същите сведения – богат, занимава се с търговия и лихварство – са запазени и за живота му в Малорад, Врачанско. [18] [19]

Иван Влахов се заселва в село Малорад около 1889 г. [20] – малорадчани били облечени още в потури, а той „облечен по европейски“, с тесни крачоли на панталоните, които на местните жители се сторили като „процеп от волска каруца“. Така родоначалникът на малорадския род Влахови, получава прозвището „Процепа“. [21]

Къщата на Иван Влахов – Процепа в Малорад се е намирала на „Старата чаршия“ в центъра на селото. [22] Погрешно Влаховци в Малорад са посочени като част от най-богатите семейства в Малорад след Кримската война, [23] защото през 1856 година родоначалникът Иван Влахов е едва на 6 години и все още не живее в Малорад. Тези данни важат за семейството на Иван Влахов – Процепа в Малорад след Освобождението и се допълват от сведения за имотното състояние на Влахови в Малорад през 1929 година. [24] Знае се, че в дома на Иван Влахов – Процепа е имало малко магазинче. [25]

Поради много сходства (партийна ангажираност, професия, образование, възраст, дори визуална прилика), двама известни политици от Влаховия род в Гложене – депутатът Иван Диков Влахов и стамболовистът Иван Василев Влахов – са приемани в медийни публикации дори за една личност, или категорично са считани само за съименници. [26] [27] [28] [29]

През 2010 година в Малорад, Врачанско и България чрез книга на краевед за Иван Влахов се понасят легенди за миналото му, преплетени с винаги актуалните теми за пари, силна, но неразрешена любов и убийство на две жени, извършено уж от Процепа, когато е бил на 11 годишна възраст, но такива данни не се откриват в цитирания „Селски вестник“ от 09.01.1896 г. [30]

Революционна и политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Срещата на Иван Влахов с Левски в Гложене, Тетевенско, запалва у него на младежка възраст любовта към отечеството, която гори у Апостола на свободата. [31]

Внучката на Иван Влахов – Процепа осветлява името на дядо си като един от членовете на Тайния революционен комитет на Левски в Гложене по време на конференцията в Гложене „180 години от рождението на Васил Йонков – Гложенеца“ (05.05.2018 г.) . [32] [33]

За Иван Василев Влахов се знае, че до Освобождението пребивава в Оряхово и Румъния [34] и споделя живота на българските хъшове. Той участва в Руско-турската война 1877 – 78 г. и е награден с кръст за храброст и медал. [4] [35] [36] [37]

През „Стамболово време“ Иван Влахов – Процепа има силни социални и политически контакти в Северозападна България, работи със стамболовиста Николай Груев от Шумен, назначен за околийски началник в Орехово, познава сина му Лука Груев и през 1923 година се интересува от съдбата им. [38]

Като изявен стамболовист и член на Либералната партия и Народнолибералната партия след Освобождението е избиран за кмет на село Малорад от 1889 до 1916 г. [4] и съдебен заседател в Оряхово от 1897 г. [39]

Като кмет, Председател на тричленната комисия и като политически активен гражданин участва в защита интересите на община Малорад пред съдебните органи. [40]

Политическите противоречия на стамболовиста Иван Влахов-Процепа с народняците-сговористи във Врачанско довеждат до остри конфликти, до създаване на интриги, политическо преследване и инсцениране на съдебни дела срещу него, завършили без присъди поради недоказаните клевети. [41]

За въздействие, поради политическите му позиции, върху него се упражняват и други форми на натиск – посегателство върху имуществото му. Опожарена е прибрана реколта от ечемик през 1919 г. Общинската тричленна комисия отказва подкрепа и обезщетение за „унищожените от неизвестни злосторници “ храни.[42] През 1920 г. Иван Влахов Процепа призовава в съда община Малорад „по иск на Ненка Ив. Влахова от село Малорад за собственост на 5 декара нива, която вече се владее от общината“. [43]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Синовете на Иван Влахов – Ботьо, Димитър, Фердинанд и Йордан

Няма сведения за личния живот на Иван Василев Влахов до 40 годишната му възраст – знае се, че на 15.09.1889 г., в Малорад, Врачанско, се ражда синът му Христо (от майка Иванка Петкова Главчовска). [44]

За първата жена на Иван Василев Влахов се знае малко – „Задомява се за хубавата селска мома. Оръдие на народняците подпалва бакалницата му (в Малорад), в която изгаря и стопанката му, а по чудо бива спасен малкият му (около двегодишен) първороден син Христо.“ [4]

Ненка Тодорова Гешовска се грижи за малкия Христо в Малорад след смъртта на майка му и тъй като той я нарича „майко“, Иван Василев Влахов отсича: „Ти ще бъдеш майка на децата ми, Ненке, детето те избра за своя майка“. От брака на Иван Василев Влахов и Ненка Тодорова Гешовска в Малорад от 24 февруари 1893 година до 21 февруари 1905 година се раждат 6 деца (Донка, Димитър, Фердинанд, Иванка, Ботьо, Йордан).

В Малорад, Врачанско, родът Влахови оставя свои следи във времето: [45] Като кмет Иван Влахов Процепа е член на родителското настоятелство 1905 – 1910 г., а синът му Йордан Иванов Влахов [46] е главен учител в Малорад и председател на читалището до 1947 г., председател на контролната комисия на родитело-учителския комитет, [47] секретар на Съюза за закрила на децата в България – клон Малорад. [48] Ръководител е на „Въздържателното движение“ във Врачанско, член на БЗНС „Врабча 1“ (гичевист), наричан от политическите си противници „водач на дружбашка тълпа“. [49]

Израстнали в семейната среда на политически и граждански активен човек, синовете му следват тези принципи, активно участват в политически формации и са хора с подчертана гражданска позиция. Ботьо Иванов Влахов е адвокат, активен член на БЗНС, [50] участник в Септемврийското въстание 1923 година, [51] активен борец против фашизма. [52]

Друг син на Иван Влахов Процепа – Димитър Иванов Влахов е геодезист по професия,[53] околийски управител на Оряхово и народен представител от БЗНС „Врабча 1“ в 23-то Обикновено народно събрание.

Димитър Ив. Влахов и Йордан Ив. Влахов са председатели в периода 1932 – 1944 година на Кооперация „Орач“ в Малорад, която кредитира членовете при закупуване на земеделски инвентар и извършва търговия с бакалски и манифактурни стоки. [54]

Името на Христо Иванов Влахов е свързано с построяването на общинския дом-паметник в Малорад, [55] а на Фердинанд – с построяването на жп линията Левски-Ловеч /1921 – 27 г./, като при откриването ѝ той поднася цветя на Цар Борис III. [56]

Знае се, че Ботьо Иванов Влахов е член на читалище „Просвета“ в Малорад след учредяването му през 1919 година. [57] Фактите, че тримата братя Влахови – Димитър, Фердинанд и Ботьо са съучредители на читалището в Малорад през 1919 година и че то за известно време се е помещавало в къщата на Иван Влахов – се осветляват във връзка с подготовката и честването на 100-годишнината. [58] [59] [60]

След 09.09.1944 година двама потомци на Иван В. Влахов са въдворени в лагера „Белене“ – Димитър Иванов Влахов /син/ и Димитър Христов Влахов /внук/, а мнозина са пострадали от „мероприятията на народната власт“.

Родословно дърво с имената на децата на Иван Влахов, с които той живее в Малорад, Врачанско

Когато на 15 юни 1935 г. в Малорад, Врачанско, Иван Влахов умира на 85-годишна възраст, [61] [62] За него скърбят роднини и близки (Гешовски, Атанасови, Белослатински, Българанови, Драндийски, Т. Генови, Петърчовски и Маркови). Иван Влахов-Процепа е роднина по сватовство с известните български родове на Тодор Българанов, Дочо Драндийски и Йордан Петров Войнов [63].

Почит[редактиране | редактиране на кода]

На 11.10.2019 година по повод юбилея (100 години читалище в Малорад) [64] настоятелството на НЧ „Просвета – 1919“ в Малорад изразява специална благодарност на наследниците на Иван Влахов – Процепа за участието на трима от синовете му (Димитър, Фердинанд и Ботьо) в създаването на читалището 1919 г. и на Йордан Иванов Влахов, предоставил бащиния имот в центъра на Малорад за построяване на читалищна сграда. [65]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вестник Струма, бр. 40 от 17.02.2017 г., стр.2 „Споменът се предава в рода ни вече шест поколения“
  2. Вестник Конкурент, 11.10.2019 г., стр. 10, Читалището в Малорад става на 100 години, Поздравителен адрес от Вергиния Йорданова Влахова
  3. Устно предавани спомени в рода за участие на родоначалника Иван Влахов в тайния революционен комитет на Левски в Гложене, Тетевенско
  4. 4,0 4,1 4,2 4,3 4,4 4,5 4,6 Държавен архив Враца – спомен 592 Б от 22.12.1974 г.
  5. Вестник Струма, бр. 40 от 17.02.2017 г., стр.2 „Споменът се предава в рода ни вече шест поколения“
  6. Вестник Конкурент, бр.191 от 11.10.2019 г., стр.10 „Читалището в Малорад става на 100 години“
  7. Устно предавани спомени в рода за участие на родоначалника Иван Влахов в Руско-турската война 1877 – 78 година, на Шипка
  8. Петър Цанов, „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр.92
  9. Устно предавани спомени в рода за политика-родоначалник Иван Влахов Процепа, който като стамболовист е заемал отговорни постове в местната държавна власт и е бил активен политик след Освобождението в региона на Враца
  10. Писмо на Иван Влахов Процепа до сина му Фердинанд Иванов Влахов в Шумен от 21.10.1929 г., в което се интересуа за съдбата на друг управленец в Стамболово време – околийски началник в Оряхово – Николай Груев от Шумен и сина му Лука Груев
  11. Пощенска картичка с надпис: „14 май 1916 г. Спомен от Оршова – За Господина Иван Влахов, кмет на Малорад“, запазена в личния архив на потомци на Христо Иванов Влахов
  12. Некролог на Иван В. Влахов от 15 юни 1935 година
  13. Д-р Христо Ботев, Ръкопис „Родословие“, ноември 1994 г., София
  14. Снимка на река Вит, Гложене, Тетевенско, 1938 година, от личен архив на Йордан Иванов Влахов /общо 14 лица/: Братята Йордан и Ботьо Иванови Влахови със семействата им и седем роднини от Гложене, Тетевенско
  15. Снимка, изпратена на Тодор Йорданов Влахов:"За спомен на незабравимия ми братовчед Тошко от Дако – 12 юли 1952 г., Гложене", запазена в личен архив на Йордан Иванов Влахов
  16. Радио Благоевград, редакция Информация, „Пътищата на дядо Йордан Влахов към хората“, 15.06.1987 г.
  17. Павлов Мильо, „Революционното минало на Тетевенския край“, Тетевен, 1976 г., стр.20 – Ръкописът се съхранява в отдел „Кроезнание“, Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч
  18. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр. 90
  19. Писмо на Иван Влахов Процепа до сина му Фердинанд Иванов Влахов в Шумен от 21.10.1929 г., в което той пише: „Тука сме добре откъм плодородието, 300 кофи жито от исполица и около 300 кукурус, имам също и вино налехме.“
  20. На 15.09.1889 г. е роден синът Христо Иванов Влахов – Акт за смърт на Христо Иванов Василев (Влахов) №280, том 189, стр.110, от 07.03.1972 г., община Възраждане, София
  21. Петър Цанов, „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.73
  22. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр.110
  23. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр.39
  24. Писмо на Иван Влахов Процепа до сина му Фердинанд Иванов Влахов в Шумен от 21.10.1929 г., в което той пише: „Тука сме добре откъм плодородието, 300 кофи жито от исполица и около 300 кукурус, имам също и вино налехме“
  25. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр. 111
  26. Вестник МОНТ ПРЕС /Монтана/, бр. 28 от 17.07.2018 г., стр.5 и 7
  27. В кметство Гложене, Тетевенско, има данни за две лица с еднакви бащини и фамилни имена: Дико Йотов Влахов и Цончо Йотов Влахов, като последният се е преместил след Освобождението да живее в местността Боаза. Христов, Лазар. Ръкопис за Гложене и гложенските родове. [съхраняван в кметството и в читалището на с. Гложене, Тетевенско]. стр. 5.
  28. Кметът на община Тетевен /изх.№ 1378/1/ от 30 април 2019 година пише до внучката Вергиния: "...според официалните документи, съхранени в архивите, става дума за две различни лица /обяснение: Иван Диков Влахов и Иван Василев Влахов/. Краеведските трудове на Лазар Христов и Мильо Павлов са апокрифни записки, а не официални документи, не са сигурен източник на информация, нямат доказателствена стойност..."
  29. В личния архив на Христо Иванов Влахов е запазена снимка от 1930 година с надпис „За семейство Христо Иванов Влахови от ваши леля и вуйчо Д. Цочев“. Знае се, че Цочо Цочев е Ботев четник от Гложене.
  30. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр. 80 – 82 и стр. 90
  31. Вестник Струма, бр.40 от 17.02.2017 г., стр. 2 "Споменът се предава в рода ни вече шест поколения
  32. Вестник Струма, бр. 117 от 22.05.2018 г., стр.6
  33. Част от Местния таен революционен комитет на Левски в Гложене, който се е състоял от 34 души, са били много членове от фамилията Влахови в Гложене, както и техни роднини по сватовство.
  34. Държавен архив Враца, Спомен 592 Б от 22.12.1974 г. с приложени 29 документи
  35. Вестник Струма, 17.02.2017 г.,бр.40, стр. 2 „Споменът се предава в рода ни вече шест поколения“
  36. Снимка от погребението на Иван Влахов – Процепа (с наградите, поставени в ковчега му)
  37. Радио Благоевград, редакция Информация, „Пътищата на дядо Йордан Влахов към хората“, 15.06.1987 г.
  38. Писмо на Иван Влахов до сина му Фердинанд, 21.10.1929 г., Личен архив на рода Влахови
  39. Райкински Иван, Врачанският край от Освобождението до прага на XX век. Политически живот", Библиотека Български северозапад, 2002 г., стр.256
  40. Като председател на Тричленната комисия от 1916 г. участва като страна по гражданско дело № 1808/1915 година на 24 февруари 1916 година във второто Ореховско Мирово Съдилище в защита интересите на Общината. Доказателство за това е Удостоверение №322 от 7 март 1916 г. на Второ Ореховско Мирово Съдилище за участието му и Протокол № 5 от 10 април 1918 година на Общинско управление Малорад. Държавен архив Враца – 249К, опис 1, а.е.1 – Протокол №5 от 10.04.1918 г. на Селско общинско управление Малорад /1878 – 1944 г./
  41. Дело №26 от 1911 година, по което той трябва да се яви на 18 септември 1919 година в Оряховския съд, според Протокол № 15 от 15.09.1919 г. на Общинско управление с. Малорад, Държавен архив Враца – 249 К, опис 1, а.е.1 /1878 – 1944/
  42. Протокол № 12 от 02.07.1919 на Общинската тричленна комисия в Малорад с който се отказва да му се заплати обезщетение за „100 снопа ечемик, унищожени от неизвестни злосторници“. Държавен архив Враца – 249 К, опис 1, а.е.1 – Протокол № 12 от 02.07.1919 г.на Селско общинско управление Малорад /1878 – 1944/
  43. Държавен архив Враца, 249 К, опис 1, а.е.2, Страници – 7 гръб и 8 – Протокол №12/29.04.1925 г. на Селско общинско управление Малорад /1878 – 1944/за гр. Дело № 387/1920 година по описа на Оряховския окръжен съд
  44. Акт за смърт на Христо Иванов Василев (Влахов) №280, том 189, стр.110, от 07.03.1972 г., община Възраждане, София
  45. Вестник Конкурент, бр.169 от 05.09.2018 г., стр. 9, „Малорадският род Влахови оставя свои следи във времето“
  46. https://yordanvlahov.wordpress.com/
  47. Държавен архив Враца, фонд 245, опис 1, а.е. 140, Протокол № 17 от 14.02.1938 г.
  48. Държавен архив Враца, фонд 245 К, опис 1, а.е. 135, Протоколи №1/02.03.1935 г., № 2/25.04.1935 г., № 3/07.06.1935 г., № 4/28.11.1935 г., № 1/03.06.1936 г., №4/07.02.1942 г.
  49. Държавен архив Враца, фонд 1170, опис 1, а.е. 73 на Окръжен комитет за трезвеност Враца, снимки и спомени за конференция през 1930 година в Малорад и конгрес през 1926 г. в Кюсетендил
  50. ДА-Враца, Спомен № 1180 Б, 1984 г.
  51. ДА-Враца, Спомен № 795 Б „Спомени за първото в света антифашистко народно въстание“, 1979 г.
  52. ДА-Враца, фонд 426, служебен опис 1, служебна а.е. 1 „Спомени и разкази за участието ми в антифашистката борба“
  53. Държавен архив Враца, фонд 249 К, опис 1, а.е. 2, Протокол 19 от 18.07.1925 г., стр. 30 /гръб/
  54. Държавен архив Враца, фонд 670 К Кредитна кооперация „Единство“ Малорад /1919 – 1944/,опис1/1919-48/, а.е.1 – 9
  55. Държавен архив Враца, фонд 249 К, опис1, а.е. 2, стр.33, Протокол 20 от 24.07.1925 г.
  56. Регионален вестник в Ловеч, 1927 г. – Линията Левски-Ловеч, Тържеството в Левски и Ловеч, Царя откри новата жп линия, Ентусиазма на населението, Снимка: „От името на нашите техници поднасят букет на царя“ – Фердинанд Иванов Влахов поднася цветя на Цар Борис III при посещението му за откриване на жп линията Левски-Ловеч
  57. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр. 97
  58. Вестник Конкурент, 06.11.2018 г., стр.9 – „Дирята на именития род Влахови в Малорад“ (100 години читалище „Просвета 1919“)
  59. Вестник Конкурент, 11.10.2019 г., стр. 10, Читалището в Малорад става на 100 години, Поздравителен адрес от Вергиния Йорданова Влахова
  60. Държавен архив Враца – спомен 592 Б от 22.12.1974 г., с приложени 29 документи
  61. Некролог на Иван В. Влахов – Процепа, 15.06.1935 г., с печат на Кметство Малорад
  62. Кметът на община Борован /изх. № 11 – 191/(19)1 от 30 август 2019 година отговаря на внучката Вергиния следното: "Липсват данни за Вашия наследодател /бележка: Иван Влахов Процепа/ поради „изгубването“ или „унищожаването“ на регистрите за смърт на село Малорад от следните години: 1931 година, 1933 година, 1934 година, 1935 година, 1936 година, 1938 година, 1951 година и 1975 година. Посоченото обстоятелство е признато за установено с влязло в законна сила Решение от 31 май 2010 година по гр. дело № 181/2010 година по описа на Районен съд – град Бяла Слатина."
  63. https://yordanvoynov1896.wordpress.com/
  64. Вестник Конкурент „Читалището в Малорад става на 100 години“, 11.10.2019 г., стр.10, Приветствие от Вергиния Йорданова Влахова
  65. Вестник Конкурент, бр. 210 от 06.11.2018 г., стр. 9 "Дирята на именития род Влахови в Малорад (100 години читалище „Просвета 1919“)"

[[Категория: Родени в област Ловеч ]


Този цитат "Иван Влахов - Процепа (политик)" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите  and/or the page Edithistory:Иван Влахов - Процепа (политик)..

Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.


Compte Twitter EverybodyWiki Follow us on https://twitter.com/EverybodyWiki !