Корупция в България

„	Когато краденето е държавна политика, никаква прокуратура не може да го спре.	“
— Никола Филчев

През годините е имало некорумпирани държавници, но те са мълчали за развитието на корупцията в държавното управление.

Още 4 дена след формиране на първото българско правителство се появяват съмнения за корупция. Кабинетът е съставен от членове на Консервативната партия, която отразява интересите на малка прослойка търговско-лихварска буржоазия и руски генерал начело на военното министерство.

19-ото правителство на България - Правителството на Иванчов и Радославов е непопулярно, тъй като допуска големи злоупотреби, използва насилнически методи и ограничава свободата на словото, сдруженията и местното самоуправление. Иванчов подава оставка през ноември 1900 година след разногласия в кабинета относно използването на армията срещу бунтуващите се селяни, но продължава да управлява начело на безпартиен служебен кабинет до началото на 1901 година. Впоследствие той, Радославов и още един от министрите в първия му кабинет – Димитър Тончев, са осъдени от Държавен съд на затвор за корупция и нарушение на конституцията. Част от новите министри, включително и министър-председателят, са безпартийни, а останалите са от Либералната партия, която осигурява парламентарната подкрепа за новия кабинет. Лидерът на либералите, Васил Радославов, запазва поста си начело на министерството на вътрешните работи и, до голяма степен, фактическата власт (поради това управлението на Греков и Иванчов се нарича „Радославистки режим“)

През 1906 г. вестник „Мир“ уличава в корупция при доставката на патрони за българската армия министър-председателя Рачо Петров, министъра на войната ген. Михаил Савов и други високопоставени държавни служители близки с княз Фердинанд I. Случаят остава в историята с името Афера „Шарл–Жан“. Аферата е причината за падането на 26-о правителство на България. При правителството на Александър Стамболийски (1920) Рачо Петро е съден на 75 години затвор. Прекарва 4 години в затвора, след преврата срещу правителството на Стамболийски и неговото ликвидиране е амнистиран през 1924 г. като близък до Фердинанд. Управлението на Народнолибералната партия, започнало през 1903 г., навлиза в криза. Лидерът на партията и министър на вътрешните работи Димитър Петков поема управлението на следващото 27-мо правителство от подалия оставка генерал Рачо Петров. Той потушава вълненията с жестоки полицейски санкциите срещу организаторите и участниците в стачките, обхванали редица градове. Използва и армията. Полицейски методи са приложени и срещу печатните издания и образователните институции, критикуващи властта, в това число и срещу Софийския университет, който е временно закрит. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор. Възмездието не закъснява - Димитър Петков е разстрелян от уволнения наскоро чиновник от Българската земеделска банка Александър Петров. Ранен е и придружаващият министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че министърът на финансите в кабинета на Рачо Петров (12 януари 1901 – 20 февруари 1901) и (6 май 1903 – 22 октомври 1906), а след това и в кабинетите на Димитър Петков (23 октомври 1906 – 26 февруари 1907), Димитър Станчов (27 февруари 1907 – 3 март 1907) и Петър Гудев (3 март 1907 – 16 януари 1908) Лазар Паяков използва пребиваването си в правителствата за лично облагодетелстване, като прилага разнообразни корупционни практики. Към август 1903 година търговското дружество „Паяков и Вълов“ има необслужвани задължения към Българска народна банка от 12 хиляди лева, които веднага след това са разсрочени, а до 1908 година са изплатени. Фирмата има и дълг от над 150 хиляди лева към Българска търговска банка, но през 1904-1905 година делът на Паяков е изкупен и опростен, частично от „Гирдап“, частично от самата Търговска банка. С тези и други подобни операции за по-малко от 5 години той изплаща дълг за над 200 хиляди лева при годишна заплата 12 хиляди лева, без да се вземат предвид новопридобитите активи.

Сключените от Лазар Паяков споразумения за външните заеми, най-вече за този от 1907 година, предизвикват силни критики и съмнения в корупция. При преговорите с френската банка Париба, основният партньор на държавата при емисията, той прави редица отстъпки, които облагодетелстват самата банка и френският оръжеен доставчик Шнайдер. Значителна част от заема е оставена по нисколихвени сметки в Париба, като общите загуби за българското правителство се оценяват на 1 милион франка. Анкетната комисия установява и множество нарушения при търгове за държавни доставки, включително добре документиран случай на предназначени за Паяков подкупи по сделка с гербова хартия.

Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в 29-тото правителство (16 март 1907 г. — 29 януари 1908 г.) Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.

През 1915 г. избухва зърнена афера известна като Деклозиеровата афера, в която са замесени земеделските лидери Александър Стамболийски, Александър Димитров, Марко Турлаков и Райко Даскалов, нелегитимният лидер на стамболовистите д-р Никола Генадиев и неговият брат Павел, Георги Губиделников (народняк, главен директор на Българска търговска банка), Иван Буров (брат на Атанас Буров, председател на управителния съвет на Българска търговска банка), търновчанинът Иван Халачев (депутат от крилото на генадиевистите) и още 29 по-малко познати личности, изпълнили с деянията си страниците на обвинителен акт № 1 от 1915 г. Заради тази афера България е осъдена през 1926 г. да плати Франция и Англия 140 млн. лева. На 21 октомври 1916 г. Софийският военно-полеви съд издава присъда, с която опасните за правителството депутати, начело със Стамболийски и Никола Генадиев, са отстранени от политическата сцена и пратени в Централния софийски затвор, където престояват до националния погром през септември 1918 г., след което са помилвани и се включват отново в родния ни политически театър.

Процесът на приватизиране в България след 1989 г. е обект на силни критики, особено за корупция. По мнение на бившия главен прокурор на страната Никола Филчев само при управлението на правителството на Иван Костов са раздържавени активи на стойност 27 млрд. долара при приходи за държавната хазна от около 3 млрд. долара. Това мнение не отчита факта, че останалите 25 млрд. бяха в пасивите (загуби) на предприятията и новият собственик ги онаследява.

В 36^-тото Народно събрание (4 ноември 1991 - 17 октомври 1994) Даниел Вълчев и свързана с него фирма са разследвани за корупция и участие в източване на държавно дружество - създаденото през 1991 г. от МС еднолично дружество „Инко“ със 100 % държавен капитал. Към края на 1992 г. то разполага със $ 17 млн. Година по-късно в резултат на над 30 неизгодни сделки държавните средства намаляват под $ 500 000. "Инко" е плащала на Даниел Вълчев по 10 000 лв. на месец - общо 80 000 лв. за юридически съвети, въпреки че е имала назначен юрисконсулт.. Във фирмата „Филимко“ АД е съдружник на Любен Гоцев (1997 г.), работил е с Емил Кюлев и с други главни действащи лица на българския преход. Бил е член и на ръководството на солидни фирми в туристическия, застрахователния и други браншове като „Златни пясъци“, ЗАД „Булстрад-живот“, „Ривиера ИН“ АД, „Сигма“ ООД, „Ривиера Мениджмънт“ АД, „Албин Корпорейшън“ (от Британските Вирджински острови), „Росексимбанк“ АД (като представител на „Демекско консултантс“ ООД, Република Кипър) и други. Юридическата кантора „А и В консултинг“ ООД е извършвала цялата юридическа част около бизнеса на Емил Кюлев, като през 1998 г., както се вижда в базата данни на „Сиела“, Даниел Вълчев става съуправител в дружество на Емил Кюлев. Независимо от тези факти политическата му кариера процъфтява в условията на политико-икономическа олигархия водеща до огромно нарастване на социалното разслоение на обществото и масово обедняване на хората. „В името на парите, на забогатяването, чрез приватизацията в бившите източноевропейски страни бе разбазарена огромна по мащабите си общонародна собственост, развиха се рекета, олигархията, корупцията, криминалната и битовата престъпност и т.н.“ „Държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол”

През 1997 г. прокуратурата привлича като обвиняеми в зърнената афера от 1995 г. станала причина за падането на кабинетът Виденов бившия земеделски министър Васил Чичибаба, заместниците му Маньо Манев, Димчо Шопов и Мария Лазарова. Те са подведени под съдебна отговорност за това, че са предложили за износ 540 000 тона зърно от реколтата за 1995 г. Обвинени са по чл. 219 от Наказателния кодекс (НК) за умишлено престъпление в особено големи размери, предвиждащо лишаване от свобода от 1 до 10 години. По-късно е повдигнато обвинение и на бившия вицепремиер в кабинета Виденов Кирил Цочев, както и на бившия директор на „Нефтохим” Стефан Неделчев. В последна сметка делото е затлачено и няма осъдени. Прокуратурата установява, че през 1995 г. от страната за изнесени общо 826 741 тона зърно на стойност 7 125 380 000 лева. При недостига на зърно са внесени близо 200 000 тона на стойност 6 456 211 322 лева. Сред фирмите, които са спечелили от износа на зърно през лятото на 1995 г., са „Мултигруп” чрез фирмата „Балканагро”, българо-швейцарската „Балко Интернешънъл”, в която с 50 процента участва „Гленкор Интернешънъл”, и множество фирми, свързани с приятелския кръг „Орион”, проспериращ по време на управлението на БСП. Общо 78 фирми са участвали в износа на зърно. Разрешение за износ на 7000 тона получава и фирмата „Бетелхайзе Комерс” на директора на правителствения пресцентър Красимир Райдовски, щатен служител на Първо главно управление на ДС (разузнаването) до началото на политическите промени в страната. За 12-годишния период 1993 – 2004 г. са приватизирани 57,4% от дълготрайните активи, определени за раздържавяване, като най-активно е раздържавяването през 1997 г., когато се приватизират 32% (около 1/3) от всички дълготрайни активи за изследвания период.

През 2006 г. „Кориере дела Сера“ изнася данни, според които Симеон Сакскобургготски по времето когато е министър-председател получава с посредничеството на Виктор Емануил, комисионни от предприемача Пиерпаоло Черани в замяна на улеснения при продажбата на обществени имоти на стойност 200 милиона евро. Според „Ла Република“ от прихванат разговор се разбира, че Пиерпаоло Черани е обещал на Симеон Сакскобургготски посредничество при придобиването на собственост върху дворец. Виктор Емануил спонсорирал предизборната кампания на бившия български премиер Симеон Сакскобургготски, като в замяна получава обещание за спечелване на обществени поръчки в България. В пресата излизат още много данни за връзката на Сакскобурготски с хора на задкулисието.

След като става член на Европейския съюз страната е поставена под специално наблюдение от ЕК заради липсата на ефективно правораздаване. През 2007 г. основен проблем в България е организираната престъпност. Поръчковите убийства продължават, както и корупцията сред прокурорите и съдиите. Не е осъден нито един заподозрян в поръчково убийство, а правителството бездейства. Според представители на ЕС, Румен Овчаров, който се оттегля от поста министър на енергетиката заради подозрения в корупция два месеца преди това, все още упражнява влияние зад кулисите на властта.

На 25 ноември 2008 г. с безпрецедентно действие от страна на Европейската комисия срещу страна-член в историята на Европейския съюз, България изпуска възможността да изиска 220 милиона евро спрени средства от европейските предприсъединителни фондове заради проблеми с корупцията. Българското правителство на премиера Сергей Станишев обещава при приемане на България за член на ЕС от 1 януари 2007 г. да ограничи корупцията и измамите. За първи път в историята страна-член на ЕС търпи такава огромна за мащабите си загуба чрез окончателно отнемане акредитациите на две разплащателни агенции по програма ФАР към МФ и МРРБ .

Заради липса на резултати в борбата с корупцията и злоупотребите ЕК отказва да възстанови отнетите акредитации на двете български агенции опериращи със средства по програма ФАР, в резултат на което те не могат да сключват договори. Така страната губи безвъзвратно 220 милиона евро, а други 340 милиона евро остават спрени. България изпуска безвъзмездни 220 милиона евро за инфраструктура в момент, когато правителството твърди, че средствата от ЕС са сред основните резерви на страната в условия на глобална финансова криза, и че залага на тези инвестиции за поддържане на икономическия растеж и заетостта.

За първи път в историята страна-член на общността е лишена от тези фондове, но мярката е наложителна, защото целта на ЕК е да защитава финансовите интереси на гражданите от ЕС, в това число и на българите. Тежкото за България решение е взето заради продължаващи нередности, злоупотреби, конфликт на интереси, недостиг на административен капацитет и компетентни служители, които да се трудят по усвояването и контрола на евросредствата. Мотив за действието на ЕК е, че обещанията на българското правителство за справяне с корупцията и измамите са останали неизпълнени и конкретни резултати няма. В резултат на провала на правителството на премиера Сергей Станишев в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, България се смята за най-корумпирана от 27-те страни-членки на ЕС. ЕК: Злоупотребите продължават, София само дава обещания

Проблемното управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ и общата държавна политика в сектора в определени периоди предизвикват публични скандали с обвинения в корупция (виж Скандал „Батко и Братко“ и Договор за магистрала Тракия).

На 26 март 2013 г. Министърът на земеделието и храните от правителството на ГЕРБ (2009 – 2013) Мирослав Найденов е привлечен като обвиняем от Софийска градска прокуратура за корупция, принуда и служебни злоупотреби.

От 2008 г. до 2014 г. за 67 концесии не е платен и лев. Щетите се оценяват на 1 милиард лева. Тези концеcии за добив на подземни богатства cа давани без конкypcи, а по право пpи пpиватизацията на дъpжавни компании.

Проучване на Центъра за изследване на демокрацията „Корупция и антикорупция в България (2012-2013)“, реализиран с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“ показва, че „Корупционните практики в България разцъфват и средата не може да се повлияе от реформите. Даването на подкуп в над половината случай става след като е поискан и за тази година 53% от далите подкуп са го направили в резултат на оказан натиск от служителите. Пред 2007 г. този дял се движи в интервала 90-96%“.

Докладът на Европейската комисия от 2014 г. поставя България на върха по ниво на корупцията сред 28-те държави членки на ЕС. 85% от българите смятат, че подкупите и наличието на връзки с представители на държавната администрация са най-добрият начин за получаване на качествени услуги в публичния сектор, а 82% са на мнение, че случаите на корупция не се преследват и наказват ефективно. 70% считат, че корупцията е неразделна част от бизнес културата в страната. Данните на „Евробарометър“ показват, че най-корумпирани у нас са работещите в съдебната система.

Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията ( ЦИД), представен на специално организиран обществено-политически форум, корупцията в България придобива системен характер, функционира като допълнителен данък за публични услуги, а държавните институции на практика са приватизирани от техните служители. По данни на ЦИД годишно близо 1.3 млн. граждани са засегнати от корупция, а едва 120 - 150 дела стигат до повдигане на обвинение, което е едва 0.01% от всички случаи. Според доклада през 2016 г. нивото на податливост на корупционен натиск достига най-високото си равнище от 2000 г., а нивото на устойчивост от такъв натиск е по-ниско от 1999 г. насам. Чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона мафията е в състояние да си извоюват преференциално третиране от институциите. Административната корупция бележи ръст от 2011 г., като достига своя пик през 2013-2014 г. - при управлението на „кабинета Орешарски“, когато почти 30% от населението над 18 години съобщават, че са участвали в корупционни сделки най-малко веднъж през предходната година. Дори в случаите, в които корупцията е очевидна, събирането на годни за съда доказателства се оказва изключително трудно. Повдигат се обвинения на служители, които впоследствие биват оправдани и се връщат на заеманите преди това позиции в държавните институции. Факт са редица практически измерения на явлението – липса на отговорност (осъдителните решения срещу България в Страсбург се поемат от държавния бюджет – т.е. от данъкоплатците, а не от бюджета на съдебната система например), толериране на злоупотребата с власт и участието на държавни служители в организирани престъпни групи за събиране на „корупционна рента“ (случаят с Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", акциите срещу митничари, както и установеното изваждане на 600 бензиностанции от списъка на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор). Политическата корупция се е канал за въздействие върху законодателната и съдебната власт, например реакциите на институциите на фалита на Корпоративната търговска банка, както и разходите, свързани с проекта за АЕЦ „Белене“. Обещанията от страна на изпълнителната власт, че отговорните ще бъдат разследвани и техните деяния – разкрити, остават без резултат поради системни пропуски на продължителните разследвания, чието завършване постоянно се отлага. Съществува сериозната обвързаност между магистрати и политици, демонстрирана в скандалите в съдебната система през последните две години - уличените в тежка политическа зависимост магистрати, липсата на адекватно разследване на манипулираната система за случайно разпределение на делата, както и предизвестените назначения в съдебната власт. Съдебната власт е подложена на външен натиск, като определени кръгове от високопоставени магистрати предпочитат обслужването на политически интереси пред безпристрастното правораздаване. Разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съдийска и прокурорска колегия, улеснява завладяването на съдебната власт.,

На пресконференция в БТА изпълнителният директор на Асоциацията Прозрачност без граници Калин Славов заявява, че „България е най-корумпираната държава в Европейския съюз. Страната ни е на дъното в класацията Индекс за възприятие на корупцията за 2015 г. и има системни проблеми. В същото време България е лидер по брой органи, които имат функции по противодействие на корупцията – прокуратура, спецпрокуратура, ДАНС, НАП, Сметна палата, Комисия за конфликт на интереси и т.н. А резултатите ни са най-ниски. Този парадокс доказва липса на воля за правоприлагане.“.

В годишната класация на „Репортери без граници“ за свобода на пресата по света, през април 2016 г. България пада със седем места от 106-то на 113-то от 180, което е най-ниското за държава-членка на Европейския съюз. През 2017 г. е 109-та в списъка en:Press_Freedom_Index. Като причини за ниската оценка организацията сочи корупция и „тайна кооперация между медии, политици и олигарси, включително Делян Пеевски“, а комисията за финансов надзор е обвинена, че действа като „медийно ченге“, чрез даване на глоби, нареждане на журналисти да разкрият източниците си и възпирането им да резкриват проблеми, свързани с банките и банковата регулационна система.

Корумпираните субекти задушават дейността на по-ефективните от тях некорумпирани участници на пазара и забавят осезателно икономическия растеж, като драстично намаляват способността на държавата да управлява обществени ресурси ефикасно. Това създава апетит за пренасочване на все повече ресурси под контрола на държавата, за да могат корумпирани стопански субекти и обществени служители да злоупотребяват с тях. Намаляването на бюджетните приходи и увеличаването на бюджетните разходи е благоприятна почва за източване на обществени ресурси. Дефицитът на държавата расте, поради похабяване или присвояване на тези ресурси.Повишеният бюджетен дефицит заставя държавата или да ограничи своята дейност, или да увеличи приходите си чрез увеличаване на данъчното бреме. Този омагьосан кръг на стопанска разруха съществува в България десетилетия наред под диктата на държавно-политическата олигархия.

Корупцията изменя имуществените права, като създава допълнителна възможност за присвояване на обществени ресурси, и влошава характеристиките на тяхното прилагане. Основна причина за това е корупцията в законодателната власт, която определя правилата, и в съдебната, която ги прилага. Корупцията диктува взаимоотношенията между стопанските субекти, засяга неформалните правила на поведение,към които те се придържат и по този начин изкривява цялостната институционална рамка на икономиката изградена от формални и неформални ограничения върху човешкото поведение и от характеристиките на тяхното прилагане. Това определя ниското ниво на доверие, което съществува в България.

Според изследване на Европейския парламент участниците в корупционни практики си присвояват всяка година между 14 и 22% от БВП, което показва, че корупцията е най-големият политически, икономически и социален проблем за България.

През 2018 г. 66% от чуждестранните фирми в България се оплакват, че са подложени на искания за корупция. Двадесет са назначените нещатни сътрудници със средно образование в 44-тото Народно събрание. Съветници със средно образование има в области, като право, икономика, местно самоуправление, информационни технологии. Според ново проучване на RAND Europe корупцията струва на страната до 19 млрд. евро годишно.

Вижте още

• Обществен интерес
• Организирана престъпност в България
• Търговия с наркотици
• Юрген Хабермас
• Светослав Малинов
• Антоний Тодоров
• Ралф Дарендорф
• Иво Прокопиев
• Даниела Бобева
• Фондация "Егида"
• Батко и Братко
• Никола Генадиев

Външни препратки

• Петвеков, Б. (П. Гудев) Историята на Източния въпрос преди Освобождението на България. София, 1908
• НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ПО АНТИКОРУПЦИОННИ ПОЛИТИКИ КЪМ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
• Акад. Борислав Йотов, бивш градски прокурор: ЦРУ нe разреши Бойко да стане президент
• Висши магистрати и главният секретар на МВР на купон при шефа на Божо - Козела в Поморие
• Корупция и икономическо развитие в България
• Доклад на ЕК за борбата с корупцията 2014 г.
• Завладяване на държавата и противодействие на административната и политическата корупция в България
• Корупция и антикорупция. Център за изследване на демокрацията
• Доклад за оценка на България Инкриминация (ETS 173 и 191, Приет от GRECO
• Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.

---

 Facebook Page

 Follow us on Twitter !

Read or create/edit this page in another language

• Корупция в България in English