You can edit almost every page by Creating an account. Otherwise, see the FAQ.

Кралски титли в префектура Илирик

От EverybodyWiki Bios & Wiki
Направо към:навигация, търсене


Царството на славяните“ се базира главно на известния Барски родослов

На територията на преторианска префектура Илирик са съществували следните кралски титли.

Средновековие[редактиране]

Хърватско кралство (925-1102/1526)[редактиране]

Хърватското кралство е самостоятелно в периода 925-1102 г., след което до битката при Мохач е в рамките на сключената хърватско-унгарска уния в състава на Унгарското кралство.

Кралство Унгария (1000-1526)[редактиране]

Кралство Унгария е самостоятелно в периода 1000-1526 г.

Кралство Зета (1077-1142)[редактиране]

Кралство Зета [1] е опит от страна на Папството за реминисценция на Първата българска държава с общосръбско обединение насочено срещу Византия. Начело на кралството са представители на т.нар. зетски клон на Комитопулите, с царска кръв.

Солунско кралство (1204-1224)[редактиране]

Солунското кралство е кръстоносна държава, основана през 1204 г. от рицарите кръстоносци върху част от балканските владения на унищожената по време на Четвъртия кръстоносен поход Византийска империя. Кралството е унищожено през 1224 г., когато столицата му Солун е завладяна от деспота на Епир Теодор I Ангел.

Кралство Рашка (1217-1346)[редактиране]

Кралство Рашка [2] възниква в периода на латинска доминация на Балканите - от времето на Латинската империя. В крайна сметка след т.нар. дежевско споразумение територията на държавата е поделена на две и крал Драгутин сформира с унгарска логистика свое средновековно кралство Сърбия (1282-1325), което просъщствува за кратко.

Като продължение де юре на тази кралската традиция възниква Прилепско кралство (1355-1395).

Албанско кралство (1272-1376)[редактиране]

Албанското кралство е създадено от Карл I Анжуйски на територията завладяна от Епирското деспотство през 1271 г., който се титулова и „Крал на Албания“. Просъществува на ограничена територия около Драч до 1368 г., когато Карло Топия предава владението си на Венецианската република.

Кралство Босна (1377-1463)[редактиране]

Кралство Босна е обединение на сръбските земи за отпор срещу османското завоевание. Крал Твръдко I е коронасян на 26 октомври 1377 г. над мощите на Сава Сръбски в Милешева. Първа кралица е Доротея Срацимир.

Ново време[редактиране]

Кралство Славония (1699-1868)[редактиране]

Кралство Славония е създадено по решение на т.нар. Карловацки Конгрес (1698-1699) и просъществува до сформирането на дуалистична Австро-Унгария.

Кралство Далмация (1815-1918)[редактиране]

Кралство Далмация [3] просъществува от 1815 по 1918 г. под властта на Австрийската империя, а от 1868 г. на Австро-Унгария.

Кралство Илирия (1816-1849)[редактиране]

Кралство Илирия [4] е административна единица на Австрийската империя.

Кралство Гърция (1832-1974)[редактиране]

Кралство Гърция е реминисценция на т.нар. гръцки проект. Монархическата идея е разклатена от двете поредни загуби в гръцко-турските войни.

Кралство Унгария (1867-1946)[редактиране]

Кралство Унгария е първо съставна част от Австро-Унгария, а в периода 1919-1946 г. е самостоятелно.

Кралство Хърватска и Славония (1868-1918)[редактиране]

Кралство Хърватска и Славония [5] е кралство в рамките на Австро-Унгария и в състава на Транслейтания.

Кралство Сърбия (1882-1918)[редактиране]

Кралство Сърбия е прогласено в Жича, след неодобрението на княз Милан Обренович за княз на България - от великите сили.

Кралство Черна гора (1910-1918)[редактиране]

Кралство Черна гора е малко, но емблематично кралство, просъществувало за кратко. Начело на кралството е крал Никола I, който е прадядо на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Българска.

Кралство Югославия (1918-1941)[редактиране]

Кралство Югославия се нарича първоначално Кралство на сърби, хървати и словенци. Просъществува до т.нар. югославска операция на силите на Оста. Държавният глава на кралството е убит в известния марсилски атентат.

Кралство Албания (1928-1939)[редактиране]

Кралство Албания с държавен глава Зог I.

Царски титли в префектура Илирик[редактиране]

В преторианска префектура Илирик са учредени и две царски титли. В старата българска столица Скопие, Стефан Душан на 16 април 1346 г. (Великден), е прогласен за "цар на сърби и гърци" (1346-1371), а във Видин, където предходно е резидирал комитопула Самуил, е учредено Видинско царство (1356-1396).

Симеон Синиша продължава тази царска традиция създавайки Епирско царство (1355-1371), оспорвайки царския титул на цар Стефан Урош V.

На герба на България са изобразени три лъва с три царски корони.

Източници[редактиране]

  1. Файн, Джон (1991), Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212“, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C 
  2. Rascia - The Nucleus of the Medieval Serbian State
  3. Кралство Далмация
  4. Илирийско кралство
  5. Хърватска през 19 век

Вижте също[редактиране]


Този цитат "Кралски титли в префектура Илирик" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите  and/or the page Edithistory:Кралски титли в префектура Илирик..

Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.



Read or create/edit this page in another language[редактиране]