Най-често срещаните правописни, пунктуационни, граматически и стилистечски грешки в българския език

Правописни грешки[редактиране]

Не се прави разлика при употребата на частиците за степенуване „по“ и „най“ с прилагателни/наречия, и с глаголи. Когато тези частици поясняват прилагателни и наречия, те се изписват с тире помежду им. Например, „по-силен“ и „най-силен“ (прилагателни), „по-силно“ и „най-силно“ (наречия). Когато, обаче, тези частици поясняват глаголи, тогава не се поставя тире: „по харесвам да чета“, „най обичам да пея“.

Отсъствие на съгласуване между прилагателното име и набора от пояснявани съществителни имена. Например, в долното изречение не става ясно дали прилагателното „класическото“ се отнася едновременно за съществителните „тофу“ и „темпе“, или пояснява само „тофу“. Ако поясняваше и двете, то трябваше да имаме „класическите“^[1], т.е. числото да се съгласува с това на набора от съществителни (очевидно множествено число). И в този си вид изречението придобива смисъл, но читателят остава с впечатлението, че класическо е само „тофу“. Често, обаче, за прилагателното се мисли като поясняващо целия набор от изброени съществителни без обаче да се постига съгласуваност по отношение на числото, което всъщност е и граматическата грешка.

До тогава, елате да се запознаете с тях на Бакхус StrEAT Fest, за да опитате от ~~класическото~~ тофу и темпе, ~~приготвено~~ на място.^[2]