Welcome to EverybodyWiki ! Sign in or create an account to improve, watchlist or create an article, a company page or a bio (yours ?)...


Compte Twitter EverybodyWiki Follow us on https://twitter.com/EverybodyWiki !




Очаквани коефициенти на защита на респиратори

От EverybodyWiki Bios & Wiki
Направо към навигацията Направо към търсенето

Очакваният коефициент на защита на респиратора (на английски: assigned protection factor, APF) е тази степен (коефициент) на защита, която един изправен респиратор трябва да осигури при неговото непрекъснато използване в производствени условия (т.е. отношението на концентрацията на вредни вещества извън маската в зоната на дишане[1] към концентрацията под маската). При това маската се подбира индивидуално за всеки работник, а нейното съответствие на лицето по форма и по размер се проверява инструментално, за да се осигури плътно прилягане по периметъра на допир.

Средствата за индивидуална защита на дихателните органи, (респиратори, противогази) могат да защитят работниците само тогава, когато техните защитни свойства отговарят на степента на замърсеност на въздуха на работното място. Затова учените са разработили критерии, с помощта на които да се определи кога ефективността на респираторите съответства на нивото на замърсеност на въздуха. Един от тези критерии е очакваният коефициент на защита (ОКЗ), т.е. очакваната стойност на намаляване на замърсеността на вдишвания въздух при използване на сертифициран респиратор. При това трябва:

  • респираторът да се използва своевременно;
  • респираторът да е в добро състояние;
  • респираторът да е подбран за всеки работник поотделно и е проверен;
  • филтрите на респиратора (за защита от газове) да се подменят навреме;
  • и работниците да са обучени за използването на този респиратор.

Този коефициент може да се използва тогава, когато работодателят прилага респиратори като част от програма за дихателна защита.

Пример за измерване на ефективността на респиратора (на работното място). (1) Лична помпа за вземане на проби (2) Касета и филтър за определяне на концентрацията в зоната на дишане (3) Касета и филтър за определяне на концентрацията под маската (4) Линия за вземане на проби (от зоната на дишане) и (5) Линия за вземане на проби (под маската)

Съдържание

История на проблема[редактиране]

Недостатъците на технологичните процеси, на машините и на другото оборудване могат да доведат до замърсяване на въздуха на работните места. В такива случаи работодателят може да опази живота и здравето на работниците по различни начини. Тези начини са изброени по-долу по реда на намаляване на ефективността им.

Ефективност на начините за защита от въздушни замърсители[2][3][редактиране]

Вентилацията е по-надежден метод за защита (в сравнение с респираторите)
  1. Използване на безвредни или по-малко токсични вещества, вместо опасни вещества.
  2. Промяна на начина на използване на веществата, за да се намали опасността им. Например, използване на веществата под формата на разтвори, вместо на прах (елиминира се образуването на прах) или използването на прах с големи частици (гранули), вместо на ситен прах.
  3. Работодателят може да промени така технологията, че да се намали попадането на вредните вещества във въздуха.
  4. Оборудването, което замърсява въздуха, може да се постави в херметичен корпус.
  5. Източниците на прах могат да се покрият с екрани (не херметично затворени кожуси), изпод които замърсеният въздух да се изхвърля от вентилационна система.
  6. Изсмукване на замърсения въздух от източниците на замърсяване.
  7. Обща вентилация може да изтегля замърсен въздух от помещенията, заменяйки го с чист въздух. Този чист въздух разрежда замърсения, и това ще намали концентрацията на замърсителите.
  8. Може да се намали продължителността на престоя на хората в местата, където въздухът е замърсен.
  9. Работата да се организира така, че да се намали опасността. Например, празните контейнери от токсични вещества да се съхраняват затворени.
  10. Почистването на работните места и оборудването да се организира така, че да се намали въздействието на вредните вещества, например, да се използват прахосмукачки вместо да се мете на сухо.
  11. Прилагането на респиратори да става като съставна част от пълноценна програма за дихателна защита.

Ако работодателят все пак не успее да намали концентрацията на въздушни замърсители до безопасно ниво (до концентрация, по-ниска от ПДК), тогава трябва да се използват респиратори. Тези респиратори трябва да бъдат достатъчно ефективни за условията на използването им; и те трябва да съответстват на извършената работа. Да се има предвид, че използването на респиратори е най-неефективният начин за защита. Причини: работниците не винаги използват респираторите в замърсена атмосфера; замърсен въздух може да попадне в дихателната система през пролуките между маска и лицето; подмяната на филтрите (за защита от газове) може да не става своевременно.

Ефективност на респиратори с различна конструкция[редактиране]

За описване на защитните свойства на респираторите се използват различни термини:

Илюстрация на непостоянството в ефективността на респиратора вследствие на динамичното появяване и изменение на пролуките между маската и лицето по време на работа[4]
Измерване на коефициенти на защита в производствени условия на филтриращи респиратори с цяла лицева маска (използва се заедно с изолиращ костюм с качулка). Качулката напълно затваря мястото на допир на маската с лицето[5].

Проникване = (концентрацията на вредни вещества под маската) / (концентрацията извън маската);

Коефициент на защита = (концентрацията извън маска) / (концентрацията на вредни вещества под маската) = 1 / Проникване (реципрочна стойност на проникването);

Ефективност = ((концентрацията на вредни вещества извън маската) – (концентрацията под маската)) / (концентрацията извън маска) = 1 – проникването;

Терминът „коефициент на защита“ се използва в САЩ, а терминът „проникване“ е бил използван в съветската литература през 1960-те години.

През първата половина на 20 век експерти извършват измервания на защитните свойства на респираторите в лабораторни условия. Те използват различни контролни вещества (аргон[6], халогенирани въглеводородни пари[7], аерозол на натриев хлорид, мъгла от маслени капки[8], флуорофори[9], фталат диоктил[10][11] и други). Учените измерват техните концентрации едновременно под и извън маската. Отношението на измерените концентрации е индикатор на защитните свойства на различни видове респиратори. Тези измервания показват, че ако ефективността на филтрите е достатъчно висока, тогава пролуките между маската и лицето се превръщат в основен начин за проникването на замърсители на въздуха под маската.

Формата и размерът на тези пролуки не е постоянен и зависи от много фактори (съответствие на маски лицу по форма и по размер; правилно поставяне на маската; изместване на правилно поставена маска по време на работа, при извършване на различни движения; конструкция на маската). Коефициентът на защита на респиратора може да се промени десетки пъти в течение на няколко минути. Средните стойности на коефициентите за защита на един респиратор, използван от даден човек в един ден (например преди обед, следобед), могат да се различават повече от 12 000 пъти[12].

Експертите са смятали, че измерването на коефициентите на защита в лаборатория им позволява правилно да оценяват и да прогнозират ефективността на респираторите в условията на работното място. Те обаче променят мнението си, след като откриват случаи на прекомерно вредно въздействие върху служители, които използват висококачествени респиратори с ефективни филтри (HEPA-филтри) в атомната индустрия на САЩ[13]. Проведени са допълнителни изследвания, за да се измерят коефициентите на защита за различните видове респиратори – не само в лабораторни условия, но и на работни места, по време на работа[14]. Десетки такива изследвания показват, че само високото качество на респираторите (макар и използвани своевременно от работниците) осигурява много по-малка степен на защита от измерената при лабораторни условия. Следователно, използването на лабораторните резултати за да се оцени реалната ефективност, е неправилна и може да доведе до погрешен избор на такива респиратори, които не могат надеждно да защитят работниците.

Терминология, използвана за описване на различните коефициенти на защита; методи за определяне на стойностите на очакваните коефициенти на защита[редактиране]

Експертите използват резултатите от измерванията в лабораториите и в работните места, за да се създадат по-съвършена терминология за описание на ефективността на респиратора[15][16][17][18]. Тази терминология се прилага официално[19] и в подготовката на резултатите от научните изследвания за публикуване[20].Специалистите започват да използват различни термини за означаване на коефициентите на защита, които се измерват на работните места при непрекъснато използване на респираторите в замърсена атмосфера; при използване на респираторите на работните места с прекъсвания; по време на проверка относно това, дали маската съответства на лицето; при измерване в лаборатория при имитация на условията на работното място; а също за означаване на коефициентите на защита, които (в повечето случаи) ще бъдат получени при правилно използване на респираторите на работните места.

Значителната разлика в ефективността на респираторите в лабораторни и в работни условия не позволява да се използват лабораторните резултати за предсказване на ефективности при реално използване на респираторите. Освен това, нестабилността на ефективността на респираторите (при еднаква конструкция и в еднакви условия на работното място) пречи да се определят защитните свойства. За решаването на тези проблеми учените Доналд Кембъл и Стивън Ленгарта препоръчват да се използват резултатите от измерванията на ефективността на работните места за определяна границите на безопасно използване (очаквани коефициенти на защита). използването на резултатите от измерванията коефициент на защита в производствени условия (на работното място, WPF) за развитие на очакваните коефициенти на защита (очаквани на практика, APF). Те предлагат да се определят очаквани коефициенти на защита, като долен 95% доверителен интервал от множеството от стойности на коефициентите на защита, измерени на работните места[21]. Резултатите от измерваните коефициенти на защита в производствени условия са били използвани за определянето на очакваните коефициенти на защита от ANSI (стандарт, който се прилага доброволно; и той не е задължителен за работодателя)[22]. По-късно, Службата по безопасност на труда OSHA (Министерство на труда на САЩ) разработва стандарт, задължителен за всички работодатели[23].

Разработване на очаквани коефициенти на защита за респиратори с различна конструкция[редактиране]

Резултатите от измерванията на факторите на защита на работните места в САЩ и Великобритания са станали основа за определянето на очакваните коефициенти на защита в английския стандарт[2], както и в стандарта на ЕС[3]. Това се дължи на факта, че измерването на факторите за защита по време на работа е трудно; това изисква значителни разходи на парични средства; това отнема и много време – тези измервания са редки, а броят на видовете респиратори – голям. За разработване на очаквани коефициенти на защита в такива случаи специалистите използват и други начини: (1) Те се използват резултатите от измерванията на работното място в респиратори с подобна конструкция. Например, те смятат, че респиратори с принудително подаване на въздух под маската през маркуч са подобни на филтриращите респиратори с принудително подаване на въздух под маската (относно защитните свойства), ако техните маски и подаването на въздух са едни и същи. (2) При липса на такава информация се използват резултати от измервания в лаборатории, при имитация на условията на работните места; и (3) използва се оценка на компетентни експерти[24].

Корекция на стойностите на очакваните коефициенти на защита[редактиране]

Измерените коефициенти на защита в производствени условия показват изненадващо ниска ефективност при някои конструкции на респиратори. Такива резултати водят до рязко ограничаване на областта на приложение на такива респиратори.

  • Филтриращи респиратори с принудително подаване на въздух под каската или под качулката
Измерване на коефициенти на защита в производствени условия на филтриращи респиратори с принудително подаване на въздух под качулката (PAPR[25]) с каски (които не са плътно прилепнали към лицето)

Измерването на коефициентите на защита в производствени условия на филтриращи респиратори с принудително подаване на въздух под качулката (PAPR[25]) с каски (които не са плътно прилепнали към лицето) показва, че проникването на вредни вещества във вдишания въздух може да бъде много висока (минимални стойности 28 и 42 на защитния коефициент за два модела)[26]. Това е изненадващо, тъй като по-ранни изследвания в лаборатория са показали, че потокът от чист филтриран въздух от вътрешността към външната страна на каската предпазва от проникването на вредни вещества под каската (коефициенти за защита в лабораториите > 1000). Допълнителни изследвания потвърждават резултатите от първото изследване: минималните стойности на коефициенти на защита на работните места за два модела на респиратори са 31 и 23[27]; и тестване в аеродинамичен тунел при скорост на въздуха от 2 m/s показа изтичане на нефилтриран въздух от 16% в някои посоки на движение на въздуха[28]. Така използването на филтриращи респиратори с принудително подаване на въздух под не плътно прилепнала лицева маска (каска или качулката) се ограничава до 25 ПДК в САЩ[23] и до 40 ПДК във Великобритания[2][3].

  • Цяла лицева маска
Измерване коефициенти на защита на цяла лицева маска с високоефективни филтри, че рискът от намаляване на защитните свойства е с малка стойност
Измерване коефициентите на защита на респиратори за многократна употреба (полумаски), и на респиратори за еднократна употреба

Измерването на факторите на защита на цели лицеви маски с високоефективни филтри в лаборатория показва, че рискът от намаляване на защитните свойства е с малка стойност[29]. Следователно, използването на такива респиратори се ограничава до 50 ПДК или 100 ПДК в САЩ. Въпреки това, експертите във Великобритания смятат, че качеството на техните маски е по-високо от това на американските маски, и е било позволено да ги използват до 900 ПДК. Изследванията показват, че стойността на коефициент на защита > 900 рядко се постигна на практика[30]. Минималните коефициенти за защита на 3 различни модели на цели лицеви маски са 11, 18 и 26. Така че най-новите стандарти за ограничаване на използването на тези респиратори е до 40 ПДК във Великобритания (след това проучване)[2][3].

Проверката на изолационните свойства на маската на респираторите става широко използвана в индустрията на САЩ през 1980-те. При извършването на такава проверка на първо време се е смятало, че маската съответства добре на лицето на работника, ако този коефициентът за защита по време на проверката не по-нисък от 10 (по-късно експертите започнат да използват коефициент на презапасяване от 10, така че за успешното приключване на изпитване се изисква да се получи коефициент на защита най-малко 10 * 10 = 100). Широкото използване на такива тестове в индустрията поражда у професионалистите оптимизъм – те позволяват на работодателите да ограничат използването на респиратори-полумаски в съответствие с резултатите от проверката за съответствие на конкретния модел респиратор към лицето на конкретен работник ценностите на (лична) коефициентът на изолация (fit factor), личен коефициент на защита на работника (максимална концентрация на замърсители = личен коефициентът на изолация × ПДК), но не повече от 100 × ПДК. Въпреки това, научните изследвания показват, че такъв тест повишава ефективността на защитата, но рискът от изтичане на големи количества нефилтриран въздух се поддържа. Освен това, проучвания показват, че нефилтриран въздух под маската не се смесва равномерно с филтрирания въздух, което води до големи грешки в измерването на „средната“ концентрация на замърсители под лицевата маска, и последващите изчисления на коефициенти на изолация – последният често е много по-малък, отколкото са „измерените" стойности. Поради тези причини, експертите препоръчват да се спре използването на респиратори-полумаски при концентрация на вредни вещества над 10 пъти над максималната [31]. Следователно стандартът на OSHA изисква да се ограничи използването на респиратори-полумаски до 10 ПДК след получаване на коефициентът на изолация по-голям или равен на 100 по време на избора на маска за работника (те използват коефициент на презапасяване = 10).

Сравнение на очакваните коефициенти на защита, разработени в САЩ и Великобритания[редактиране]

Американските филтри за респиратори за защита от частици тип P100 (R100, N100, или HEPA) са сходни с европейските филтри клас P3 (ефикасност > 99,97%; и > 99,95%); американските филтри за защита от частици тип N95 (P95, R95) и филтърни материали в респиратори за еднократна употреба тип N95 (P95, R95) са сходни с европейските филтри клас P2 и филтърни материали в респиратори за еднократна употреба клас FFP2 (ефикасност > 95%; и > 94%).

Различията между очакваните коефициенти на защита при респиратори с цяла лицева маска са незначителни. Разликите при респиратори с принудително подаване на въздух под каски и качулки са малко по-големи. Измерванията показват, че реалната ефективност на респираторите (на работното място) са силно зависими от условията на тяхната употреба, а не само от конструкцията, и това отчасти обяснява разликата в стойностите на факторите на защита. Разликата в очакваните коефициенти на защита за полумаска респиратори е двойна. Така че е необходимо да се вземе предвид допълнителното обстоятелство, свързано с използването на тези респиратори: Използването на тези респиратори е ограничено до 10 ГС в САЩ за „най-лошия случай" – работа в замърсена атмосфера 8 часа дневно, 40 часа седмично. Британски експерти взеха предвид богатия опит при използване на филтриращи респиратори (без принудително подаване на въздух под маската), и заключиха, че не е възможно да се принудят работниците да използват респиратори непрекъснато 8 часа на ден (поради дискомфорт и неблагоприятни последици за здравето). Поради тази причина те препоръчват на работодателя да не изискват от служителите да работят в замърсената атмосфера цялата смяна, а само част от нея. Оставащото време работниците трябва да работят в незамърсена атмосфера (без респиратор). Фактът, че работникът през част от работното си време се намира в незамърсена атмосфера осигурява допълнителна защита на здравето му, и затова изискванията към ефективността на респиратора могат да са не толкова строги.

Разработените очаквани коефициенти на защита в САЩ и Великобритания са на базата на измервания на ефективността на респиратори на работното място (след статистическа обработка). Също така там са се използвали оценките на експерти, и резултатите от тестовете на респиратори с подобна конструкция. Експерти в двете страни често използват резултатите от едни и същи изследвания на коефициенти на защита (поради техния ограничен брой). Например, британския стандарт[2] е разработен с използването на резултати от измервания 1897 коефициенти на защита в производствени условия по време на 31 изследвания; 23 от тези 31 изследвания са проведени в САЩ. Поради това, очакваните коефициенти на защита в САЩ и Великобритания са научно обосновани и са много подобни едни на други.

Стойности на очакваните коефициенти на защита в други страни[редактиране]

Изследванията на коефициенти на защита на работните места се провеждат не много често, и почти всички от тези проучвания са проведени в САЩ (и Великобритания). Възможно е липсата на информация относно ефективността на респираторите на работното място да е причината, че при определянето на очакваните коефициенти на защита в няколко европейски страни да са получени стойности, които се различават значително от стойностите на научно обоснованите очаквани коефициенти на защита в САЩ и Великобритания.

Повечето европейски страни (с изключение на Великобритания) не извършват много сложните и скъпи проучвания относно ефективността на респираторите на работните места, или изразходват много малко средства за такива изследвания. Поради това е възможно в някои страни не напълно да се вземат предвид резултатите от чуждите изследвания (които показват значителна разлика между ефективността на респираторите при лабораторни условия в сравнение с реалното им прилагане на работното място). Например, след проучване[30], проведено през 1990 г., очакваният коефициент на защита при цяла лицева маска във Великобритания (което е проведено това проучване) е намален от 900 на 40 (1997)[2]. В други страни не са провеждани такива изследвания и подобно намаление не е направено.

Проучване показва, че при три модела на цяла лицева маска се наблюдава значително изтичане на нефилтриран въздух през пролуките между маската и лицето[30]. Минималните стойности на коефициентите на защита на работното място (WPF) при всеки от трите модела са 11, 17 и 26. При един от моделите максималният защитен фактор нито веднъж не е превишил 500. При разглеждане на всички резултати от измерванията на трите респиратора заедно, коефициентите на защита не надвишават 100 при 30% от всички проведени измервания. По този начин, големите стойности на очакваните коефициенти на защита при този вид респиратори в Германия (400), Финландия (500), Италия (400) и Швеция (500) изглежда не напълно вземат предвид по-ниската ефективност на респиратора в практиката, на работното място, в сравнение с ефективността в лаборатория (при сертифициране). Същото се отнася и за други видове респиратори и техните очаквани коефициенти на защита.

Държавен стандарт в Индия[34] посочва необходимостта да се използват на коефициенти на защита на работното място (WPF) за ограничаване на допустимото използване на респиратори, но не определя никакви стойности на очакваните коефициенти на защита. Стандартът също така препоръчва използването на тези коефициенти на защита, които се получават по време на сертификацията на респиратора (когато се тества в лаборатория, а не на работното място). Тези стойности значително превишават стойностите, използвани в САЩ и Великобритания.

Украинската версия на стандарта на EN 529 ДСТУ ЕN 529 – 2006[35] не определя никакви стойности на очакваните коефициенти на защита при избор на респиратор в тази страна. Този документ изброява само очакваните стойности на коефициентите за защита в някои европейски страни (за справка) и декларира недопустимостта на използването на лабораторни тестове за предсказване на защитните свойства на работното място.

Стойностите на очакваните коефициенти на защита на всички видове респиратори не са определени в Руската федерация[36], Южна Корея и в много други страни. В тези държави изборът на респиратори за определени условия на работното място не се регулира от националното законодателство. Липсата на научно обосновани изисквания допринася за грешки в селекцията на респиратори: работниците може да получат (и често получават) такива респиратори, които не може добре да ги защитават, поради самата си конструкция (дори при високо качество на конкретни сертифицирани модели).

Руските експерти по професионални болести са научили за значителни разлики между лабораторната и реална ефективност на респираторите едва през 2010-те години[14]. Те препоръчват[37] при избора на респиратори да се използват научно обоснованите препоръки NIOSH[19], и очакваните коефициенти на защита (САЩ[23]). Но тяхната препоръка юридически не е задължителна за работодателя.

България е приела национален вариант на европейския стандарт EN 529[38]. На практика обаче наличието на този документ не пречи на доставчиците на респиратори значително и неоправдано да преувеличават ефикасността на техните продукти (както и в други страни от Източна Европа, така и в страните от ОНД).

Използване на очакваните коефициенти на защита при избора на респиратори за известни условия на работното място[редактиране]

Автономен дихателен апарат. Това е едно от най-надеждните средства за защита за дихателната система

Законодателството в САЩ задължава работодателя точно да измерва степента на замърсяване на въздуха на работното място. Резултатите от тези измервания се използват за оценка на това дали краткосрочно вдишване на вредни вещества може да доведе до смърт на лицето, или до необратимо и значително влошаване на здравословното му състояние (концентрация, мигновено опасна за живота или здравето – IDLH). Ако концентрациите превишават мигновено опасната за живота или здравето концентрация, стандартът позволява използването само на най-надеждните респиратори – изолиращи респиратори, с цяла лицева маска, и налягането на въздуха под маската да е винаги по-високо от атмосферното налягане (с подаване на въздух за поддържане на налягането) (респиратор с подаване на въздух през маркуч или автономен дихателен апарат) – (§ (d)(2)[23]).

Шланговата система с въздух под налягане работи независимо от околната атмосфера. Предназначена е за използване в зони с непригоден за дишане въздух или с недостатъчно съдържание на кислород. Има допълнителен дихателен апарат за евакуация в случай на нарушаване на въздушния поток през маркуча.

Ако концентрацията на вредни вещества е по-малко от мигновено-опасната за живота или здравето (IDLH), за да изберете достатъчно ефективен тип респиратор, е необходимо да се определи коефициентът на замърсяване на въздуха. Това е отношението на концентрацията на вредни вещества към максимално допустимата концентрация на същото вещество (граничните стойности на химичните агенти във въздуха на работното място, ГС). Избраният респиратор трябва да има очакван коефициент на защита по-голям или равен на коефициента на замърсяването на въздуха[19][40].

Ако въздухът на работното място е замърсен с няколко вредни вещества, избраният респиратор трябва да отговаря на следното изискване[19]:

К1/(ОКЗ × ГС1) + К2/(ОКЗ × ГС2) + К3/(ОКЗ × ГС3) + ... + Кn/(ОКЗ × ГСn) ≤ 1

където К1, К2 ... и Кn – концентрацията на вредни вещества (№ 1, 2 ... n); ОКЗ – очакваният коефициент на защита; и ГС1, ГС2 … ГСn (гранична стойност) е максимално допустимата концентрация на съответните вредни вещества (1, 2 … n) във въздуха в зоната на дишане[1].

Ако това изискване не е изпълнено, работодателят трябва да изберете друг тип респиратор, който има по-голям очакван коефициент на защита.

Във всеки случай, ако работодателят е избрал респиратор с плътно прилепнали лицева маска (цяла лицева маска; еластомерна полумаска (за многократна употреба); четвърт маска; или полумаска за еднократна употреба), всички служители трябва да преминат проверката на маските за съответствие с лицата им (за да не се допусне изтичане на замърсен, нефилтриран въздух през пролуките между маската и лицето). Приложение А[23] съдържа подробно описание на тези проверки.

Стойностите на замърсяващите концентрации, при които те са мигновено-опасни за живота или здравето, както и препоръки при избора на респираторите (и самоспасителите) са посочени в справочника на Националния институт по професионална безопасност и здраве на САЩ (NIOSH).[41]

Международен стандарт за избор на респиратори и неговото използване[редактиране]

ISO е разработила два вида международни стандарти за респиратори. Единият от тях регулира сертифицирането на респиратори[42]; а другият регулира подбора и организацията на използването на респираторите[43][44].

Разработваният стандарт регулира избора на респиратори и за този избор се използват очакваните коефициенти на защита. Експерт от Агенцията за защита на работното място в Обединеното кралство (HSE) разкритикува разработения документ[45]: Този документ използва стойности на очакваните фактори за защита, които се различават от научно обоснованите стойности (в САЩ и Великобритания). Освен това, ако засега в националните стандарти стойностите на очакваните коефициенти на защита са разработени за конкретните конструкции на всеки от видовете респиратори, то в стандарта на ISO те са разработени за резултатите от сертификационни изпитвания (без да се има предвид конструкцията на изпитвания респиратор).

Британският експерт прави заключение – в новия стандарт се използват недостатъчно обосновани стойности за очакваните коефициенти на защита; и те не трябва да се използват. Трябва да се продължат научните изследвания и разработването на стойности за очакваните коефициенти на защита за респиратори с различни конструкции.

Вижте също[редактиране]

Външни препратки[редактиране]

Източници[редактиране]

  1. 1,0 1,1 Дихателна зона – пространството извън лицевата част, което обхваща 0,3 m в радиус пред лицето на носещия средството за защита на дихателните органи и с център по средата линията, която съединява ушите.
  2. 2,0 2,1 2,2 2,3 2,4 2,5 2,6 Technical Committee PH/4, Respiratory protection. Стандарт на Обединеното кралство „Насоки за подбора и организацията на използването на респиратори“; име в оригинал [British Standard BS 4275:1997 "Guide to implementing an effective respiratory protective device programme" 3 ed]. 389 Chiswick High Road, London, British Standards Institution, 1997. с. 3.
  3. 3,0 3,1 3,2 3,3 3,4 3,5 European Committee for Standardization, Technischen Komitee CEN/TC 79 „Respiratory protective devices“. Немски стандарт „Средства за защита на дихателните органи. Препоръки за избор, употреба, грижи и поддържане. Ръководство“; име в оригинал [DIN EN 529:2006 "Atemschutzgeräte – Empfehlungen für Auswahl, Einsatz, Pflege und Instandhaltung – Leitfaden" (Deutsche Fassung EN 529:2005)]. Brüssel, rue de Stassart, 36, Deutsche Gremium ist NA 027-02-04 AA „Atemgeräte für Arbeit und Rettung“ im Normenausschuss Feinmechanik und Optik (NAFuO), 2005. с. 50.
  4. Шаблон:Цитат периодика
  5. Шаблон:Цитат периодика
  6. Шаблон:Цитат периодика
  7. Шаблон:Цитат периодика
  8. Городинский, Симеон. Лични средства за защита срещу радиоактивни вещества; име в оригинал [Средства индивидуальной защиты от радиоактивных веществ]. 3 изд. Москва, Държавен комитет на Съвета на Министрите на СССР за използване на атомната енергия, „Атомиздат“, 1979. с. 106–112.
  9. Шаблон:Цитат периодика
  10. Bureau of Mines. Стандарт САЩ (стар) с изискванията за респиратори за тяхното сертифициране; име в оригинал [Respiratory Protective Devices – Tests for Permissibility; Fees: Schedule 21B, Filter-Type Dust, Fume, and Mist Respirators. Code of Federal Regulations Ref. 30 CFR Part 14, Jan. 19, 1965; amended March 23, 1965, and June 12, 1969]. 1965.
  11. Шаблон:Цитат периодика
  12. Шаблон:Цитат периодика
  13. Cralley, Lewis, Cralley, Lester et al. Patty's Industrial Hygiene and Toxicology. 3ed, Vol. 3A. London, Willey-Interscience, 1985. ISBN 0 471-86137-5. с. 677–678.
  14. 14,0 14,1 Кириллов, Владимир и др. Преглед на резултатите от изпитването на респиратори на работното място; име в оригинал [Обзор результатов производственных испытаний средств индивидуальной защиты органов дыхания (СИЗОД) ]. // Токсикологический вестник (6(129)). Москва, ФБУЗ „Российский регистр потенциально опасных химических и биологических веществ“ Федеральной службы по надзору в сфере защиты прав потребителей и благополучия человека (Роспотребнадзор), 2014. DOI:10.17686/sced_rusnauka_2014-1034. с. 44 – 49.
  15. Шаблон:Цитат периодика
  16. Шаблон:Цитат периодика
  17. Шаблон:Цитат периодика
  18. Шаблон:Цитат периодика
  19. 19,0 19,1 19,2 19,3 19,4 Bollinger, Nancy, Campbell, Donald, Coffey, Christopher. Ръководство NIOSH за избор на респиратори; име в оригинал [NIOSH Respirator Selection Logic (DHHS (NIOSH) Publication No. 2005-100) ]. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health, 2004. с. 32. Посетен на 07.08.2016. Има превод на руски език: PDF Wiki
  20. Шаблон:Цитат периодика
  21. Шаблон:Цитат периодика
  22. Federal Register vol. 68, No 109 / Friday, June 6, 2003 pp. 34036-34119 Очаквани коефициенти на защита (Assigned Protection Factors)
  23. 23,0 23,1 23,2 23,3 23,4 23,5 Occupational Safety and Health Administration (OSHA) standard 29 CFR 1910.134 „Respiratory Protection“ Има превод на руски език: PDF Wiki
  24. Шаблон:Цитат периодика
  25. 25,0 25,1 25,2 25,3 25,4 Powered air-purifying respirator (en)
  26. Шаблон:Цитат периодика
  27. Шаблон:Цитат периодика
  28. Cecala, Andrew B., Volkwein, Jon C., Thomas, Edward D. Коефициенти на защита на респиратор Airstream Helmet с принудително подаване на въздух под каска; име в оригинал [ Protection Factors of the Airstream Helmet, Bureau of Mines Report No. 8591]. 1981. с. 10.
  29. Hyatt, E.C.. Коефициенти на защита на респиратори; име в оригинал [Respirator Protection Factors, Report No. LA-6084-MS]. Los Alamos, Los Alamos Scientific Laboratory, 1976.
  30. 30,0 30,1 30,2 Шаблон:Цитат периодика
  31. Проблеми в измерване на концентрацията на вредни вещества под респиратора на маска (конференция); име в оригинал: [Critical Issues Conference On In-Facepiece Sampling]. // Journal of the International Society For Respiratory Protection 6 (1). Fallston, MD, International Society For Respiratory Protection, 1988. с. 25.
  32. 32,0 32,1 32,2 Дозиращото устройство (белодробният автомат) с нормално налягане се състои от мембранна кутия с разположена в нея мембрана и дозиращ клапан (най-често иглен шарнирен клапан). При вдишване, в мембранната кутия се създава подналягане (вакуум), което придърпва мембраната, тя се извива дъгообразно, дозиращият клапан се задейства и освобождава пътя на въздуха от средно налягане към вътрешността на маската. Подналягането на задействане на белодробния автомат обичайно е около -3,5 mbar. След вдишването мембраната преминава обратно в изходно положение и дозиращият клапан се затваря (air supply „on demand“, подача воздуха „по потребности“). Източник: Шаблон:Цитат периодика
  33. 33,0 33,1 33,2 33,3 33,4 Белодробният автомат се активира с първото вдишване на автоматичен режим „повишено налягане“. Максималното създавано повишено налягане е +3,9 mbar. Белодробният автомат при този тип въздушни дихателни апарати е конструиран така, че при достигане на тази стойност дозиращият клапан се връща обратно в изходно положение и прекъсва въздушния поток от средното налягане. При следващото вдишване, белодробният автомат сработва отново и освобождава пътя на въздуха за дишане. При вдишване на въздуха, повишеното налягане в лицевата част и в белодробния автомат спада до + 2 mbar (по време на вдишване вакуум липсва; air supply „pressure demand“, подача воздуха „по потребности под давлением“). Източник: Шаблон:Цитат периодика
  34. Стандарт Индия IS 9623:2008 Recommendations for the selection, use and maintenance of respiratory protective devices
  35. Украинската национална версия на стандарта на ЕС EN 529:2005 (Державний стандарт України ДСТУ EN 529:2006. Засоби індивідуального захисту органів дихання. Рекомендації щодо вибору, використання, догляду і обслуговування. Настанова) (EN 529:2005, IDT)
  36. Руската версия на стандарта на ЕС EN 529:2005 (ГОСТ Р 12.4.279-2012 СИЗОД. Рекомендации по выбору, применению и техническому обслуживанию., нова версия: ГОСТ 12.4.299-2015). Този документ не е само една стойност на очаквани коефициенти на защита. При авторите на документа е налице конфликт на интереси – те произвеждат и продават респиратори (корпорация „Росхимзащита“). От правна гледна точка този документ не е задължителен за работодателя.
  37. Николай Измеров, Николай, Кириллов, Владимир (ред.). Здравословни условия на труд; име в оригинал [Гигиена труда. учебник для студентов образовательных учреждений высшего профессионального образования]. Москва, ГЭОТАР-Медиа, 2016. с. 477.
  38. БДС EN 529:2006 Средства за защита на дихателните органи. Препоръки за избор, употреба, грижи и поддържане. Ръководство
  39. International Chemical Safety Cards (Международни карти за безопасност на химикали), там са преведени на руски (не всички): Институт индустриална безопасност. Документите съдържат информация за физически, химически и токсични свойства на веществата, използвани в индустрията, риска от остри и хронични отравяния, опасности за околната среда и на изискванията на промишлена хигиена и здравословни условия на труд, първа помощ в случай на отравяне, и лични предпазни средства; условия на съхранение и обезвреждане; виж International Chemical Safety Cards.
  40. Bollinger, Nancy, Schutz, Robert и др. Ръководство NIOSH за прилагането на респиратори; име в оригинал [NIOSH Guide to Industrial Respiratory Protection (DHHS (NIOSH) Publication No 87-116) ]. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health, 1987. с. 305. Посетен на 07.08.2016. Има превод на руски език: PDF Wiki
  41. Barsan, Michael E., (редактор). Ръководство NIOSH по вредни химически вещества; име в оригинал [NIOSH Pocket guide to chemical hazards]. 3 ed. Cincinnati, Ohio, National Institute for Occupational Safety and Health, 2007. с. 454.. Нова версия на сайта NIOSH (По-подробна версия) .
  42. Стандарт ISO 17420 Respiratory protective devices. Performance requirements.
  43. Стандарт ISO/TS 16975-1 Respiratory protective devices. Selection, use and maintenance. Part 1: Establishing and implementing a respiratory protective device programme
  44. Стандарт ISO/TS 16975-2:2016 Respiratory protective devices. Selection, use and maintenance. Part 2: Condensed guidance to establishing and implementing a respiratory protective device programme
  45. Clayton, Mike. Оценка на адекватността на коефициентите на защита на респиратори, предложени от ISO (начален етап); име в оригинал [Validation of ISO Protection Levels: Initial Steps – presentation on 17-th ISRP Biennial Conference]. Прага, 2014.


Този цитат "Очаквани коефициенти на защита на респиратори" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите  and/or the page Edithistory:Очаквани коефициенти на защита на респиратори..

Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.