Пламен Петров (изкуствовед)
Значимостта на обекта на тази статията е поставена под съмнение. Моля, помогнете за доказване на значимостта му, като цитирате надеждни вторични източници, които са независими от обекта, и посочете медийното му отразяване, освен тривиалното му споменаване. Ако значимостта не може да бъде установена, има вероятност статията да бъде слята, пренасочена или изтрита. |
Тази статия съдържа излишни суперлативи. Можете веднага да подобрите статията, като премахнете излишните суперлативи и се съсредоточите върху неутралното представяне на обекта на статията, подкрепено с авторитетни източници и съобразено с препоръките и правилата на Уикипедия. |
Пламен Петров | |
---|---|
[[Файл:Грешка в Lua в Модул:Wikidata на ред 67: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).|250п|border|]] | |
Информация | |
Роден |
Грешка в Lua в Модул:Wd на ред 166: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).
|
Починал |
Грешка в Lua в Модул:Wd на ред 166: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).
|
Националност | България |
Уебсайт | Грешка в Lua в Модул:Wikidata на ред 67: attempt to index field 'wikibase' (a nil value). Страница в IMDb |
[[:commons:Category:{{#property:p373}}|Пламен Петров]] в Общомедия |
Пламен Валентинов Петров е български историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Детството му преминава в с. Присово. През 2010 г. е приет в специалност „Изкуствознание“ при НХА. Година по-късно е назначен като уредник при СГХГ. Между 2009 и 2011 е сред редовните автори на списание Еуропео. През годините публикува свои текстове в списания Abitare, Ego във вестници „24 часа“, „Култура“, и др. От 2014 до 2018 г. е редактор в списание „A-specto“, където публикува текстове за история и изкуство.[1] След като се дипломира в НХА продължава образованието си в магистърска програма „Старобългаристика“ при СУ „Св. Климент Охридски“, където се занимава отново със средновековно изкуство. [2] Паралелно с обучението си в Софийски университет учи и в магистърска програма „Сравнително изкуствознание“ при Нов български университет. От 2016 г. е зачислен като докторант при Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д-р Евгения Калинова и е отчислен с право на защита през 2019 г.[3] Темата по която работи е власт и изкуство в България през 70-те години на ХХ в.[4]
До 2019 г. е част от кураторския екип на СГХГ. В залите на тази галерия той реализира проекти, фокусирани около историята на българските пластични изкуства от Освобождението до 1944 г.[5] Сред тях са „Реставрация на паметта: Не/познатите художници от една картина“ (2014)[6], „Свободният избор. Първите жени художнички“ (2015)[7], „Голото мъжко тяло 1856 – 1944“ (2017)[8], „Елиезер Алшех и „естетиката на безобразието“ (2018)[9].
Източници[редактиране]
- ↑ Списание A-specto, сайт
- ↑ Магистри по Старобългаристика
- ↑ www.phdgate.net
- ↑ Димова, Милена. Изкуството ни е чужденец в собствената си държава. – в-к Сега, 20 юли 2019 г.
- ↑ Виж сайта на галерията
- ↑ Реставрация на паметта показва познати и непознати художници, БНР, 10 юли 2014 г. (2014)
- ↑ Право на свободен избор, Капитал, 3 юли 2015 г.
- ↑ Голото мъжко тяло в изложба, БНТ, 25 февруари 2017 г.
- ↑ Попов, Иван. Носталгия по космополитизма. Култура, 19 ноември 2018 г.
Външни препратки[редактиране]
- Статии на Пламен Петров, публикувани в Портал Култура
- Статии на Пламен Петров, публикувани на страниците на списание A-specto
- Статии на Пламен Петров, публикувани на страниците на списание L`Europeo
Този цитат "Пламен Петров (изкуствовед)" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите and/or the page Edithistory:Пламен Петров (изкуствовед)