You can edit almost every page by Creating an account. Otherwise, see the FAQ.

Регулация в медиите

От EverybodyWiki Bios & Wiki
Направо към:навигация, търсене

Властта и регулацията в медиите[редактиране]

Властта и регулацията на медиите са пряко свързани. Доктрината  за социалната отговорност се превръща в механизъм за регулация на медиите. Твърде различни са политическите и медийните системи, които слагат доктрината в основата на медийната си политика. Разбира се, като не взимаме предвид авторитарните и комунистическите режими, където социалната отговорност на журналистиката се разбира, като отговорност пред някакви управляващи или пред отделна личност, може да се каже, че при всяка политическа система медиите имат претенцията да са социално отговорни.

Има различаващи се помежду им модели, които по различен начин интерпретират въпроса за отговорността. Джон Мерил например посочва три такива модела.

-Отговорност, дефинирана чрез закони или от правителството;

-Отговорност, дефинирана професионално и определена самостоятелно от професионалната журналистическа среда;

-Отговорност, дефинирана плуралистично или определена от всеки журналист самостоятелно.  

Коментарът на Мерил към това деление е, че първите два модела са в противоречие на Първата поправка от Конституцията на САЩ т.е. с принципа за свободата на словото. От друга страна обаче, казва той, самата идея за свободата на словото има различни интерпретации, поради което принципът за журналистическа отговорност невинаги е в конфликт с тази идея. Това ясно се вижда, ако се разгради на части принципът за свободата на словото. Тогава ще се окаже, че свободата на словото и свободата на медиите са права от различен порядък, като първото от тези права има приоритет: свободата на словото е свобода за гражданите, за чието реализиране служи свободата на медиите. В този контекст свободата на словото е единственото оправдание да има свобода на медиите. Или ако разгледаме двете свободи в единство, следва да се каже, че свободата на словото и на медиите е право, дадено преди всичко на гражданите, а не собствениците, издателите и журналистите. Тази свобода е дадена от демократичната държава, за да може чрез правото на информация на гражданите и чрез свободното изразяване на мненията им да могат да функционират демократичните институции. Изводът на Джон Мерил е, че между двата принципа- за свободата на журналистиката и за социалната отговорност на журналистиката- няма противоречие, нещо повече: Те се оказват еднопосочни, действат в съгласие и в името на общата цел-свободата на словото като право на гражданите.

Ето защо доктрината за социалната отговорност в своята цялост е напълно в контекста на принципа за свободата на словото и именно в духа на този принцип може да се прилага като механизъм на медийна политика. А и доктрината дава тази възможност на базата на различните модели, чрез които битува, още повече че нито един от тях не се практикува изчистен, отделен от другите модели вид, като най-често срещан е „миксът“ между първия и втория модел; държавната регулация на журналистиката и журналистическата саморегулация.

Тъй като саморегулацията на журналистиката влиза за първи път в концептуалната представа за правене на медийна политика чрез доктрината за социална отговорност, по този начин тази доктрина може да се разглежда като своеобразен модел. Преди нея медийната политика е представлявала главно държавна регулация на медиите, след обаче влизането и в действие саморегулацията става втория структурен елемент на медийна политика.

Регулация чрез саморегулация[редактиране]

Саморегулацията е много-важно постижение на журналистиката и медиите. Тя е много-важно постижение, защото журналистиката започва да се саморегулира и самоуправлява в определено време и при определени обстоятелства. За постигането на саморегулация е нужно постигането на една логическа верига, съставена от последователно разположени във времето три елемента.

1.     Браншово обособяване на журналистиката- тя се диференцира като самостоятелна духовна дейност и профилиране вътре в нея на различни видове труд. Този труд се диференцира като: събиране, писане, редактиране, разпространяване на информацията и т.н.

2.     Формиране на журналистическо самосъзнание-става дума за представите и разбиранията за място, ролята и мисията на журналистиката в обществото. Тази точка е много-важна и за хората, които разпространяват „Фалшиви Новини“ или по-точно правят „Дезинформация“ със специфична цел.  

3.     Структуриране на журналистиката-организирането и по-различни видове признаци: професионален, медиен, синдикален, като образование т.е. Чрез взимането на диплома ти получаваш ценз да работиш. Това е все едно хипократовата клетва на лекарите, но тук ти трябва да бъдеш честен и обективен. 

Благодарение на доктрината „социалната отговорност“ журналистиката на практика получава такива принципи, като: обективност, точна информация, безпристрастно съобщаване на фактите, балансирано и равнопоставено представяне на различните мнения (различните гледни точки на участниците), закрила на частния живот и други.

Професията журналист трябва да се разглежда като професионализъм. Чрез този професионализъм се осигурява качествен материал с който да се запознае обществеността. Професионализмът изисква безпристрастно и коректно отразяване на събитията, като цяло всичко се свежда до самият човек и неговите ценности. В България понятието професия е вид трудова дейност, която за препитание. Това тълкуване се различава от тълкуването в англосаксонските страни, където под „професия“ се разбира дейност, чието изпълнение е свързано със служене на обществото независимо от възнаграждението.

Според минималистичния възглед за журналистиката като професия тя е такава, въпреки че не отговаря на формалните изисквания. Част от теоретиците смятат, че в демократичното общество социалното значение на журналистиката е толкова голямо и че етичната и съставка е така необходима, че нейното изключване от представата за професия е недопустимо. Затова несъответствието и на формални изисквания може да се компенсира с високия социален статус и престиж, с това, че е ключов фактор на обществения живот, (в предвид неоспоримата сила на въздействие) и затова това, че те (журналистите) носят професионална отговорност пред обществото.

Трябва да се отдели журналистиката от общата маса на духовния труд, за разделението на труда вътре в самата журналистика, за нейното профилиране на отделни дейности. На по-късен етап професионализацията продължава във връзка със самоосъзнаването на работещите в медиите като своеобразни обществени работници, натоварени с дейност от обществено значение и поддържащи високи стандарти на връзките си със социалната среда, като например социална полза от труда им, но и независимост от присвояване на този труд от различни социални субекти. И така, накрая става дума за образуването на  организациите и институциите, призвани да реализират тази същност на журналистиката: професионални сдружения, синдикати, образователни институции, съвети за съблюдаване на параметрите на социалната отговорност и на журналистическата етика, институцията на граждански защитник в медиите(омбудсман). Един вид това се отнася за цялата структура на журналистическата саморегулация, която заедно с регулационните механизми на държавата( развитие на медийното законодателство, създаване на публични медии и т.н.) образуват медийната политика в едно общество.  

От досега написаното може да се направи заключение, че по пътя на своята професионализация журналистиката постепенно стига до изработването на механизми за саморегулиране.

Чрез професионализацията на журналистиката води до нейната саморегулация и до медийна политика в полза на обществените интереси. Това е позитивния ефект на професионализацията. Трябва обаче да се погледне и другата страната на монетата, която е ерозиране морала на обществото. Професиите извличат от общия свят на мора “собствен морален агрегат“ с прецизно формулирани кодекси, включващи подробни етични изисквания, които могат да функционират чрез правната и икономическата власт. Това стесняване на моралните изисквания може да доведе до неочаквани ефекти.

Ефект 1 Привилегированост на дадена професия по отношение на „външния свят“ , защото професионалистите могат да са така погълнати от проблема за спазване на правилата, че да не се съобразяват с всички останали.

Ефект 2 Професиите могат  да трансформират собствените си морални изисквания в принципи, които невинаги и при всяка ситуация съответстват на обществения интерес.

Случаите за свеждане на гражданското право на свобода на словото до право за изключително ползване от политици и журналисти може да го превърне в неговата противоположност – ниска степен на информираност на гражданите, слаба представителност в медиите на техните мнения.

Структури[редактиране]

Произхода и структурните елементи на журналистическата саморегулация могат да бъдат разгледани в два плана: американски и европейски. Това е така защото доктрината за обща отговорност намира различно приложение в САЩ и Европа. И при двата типа системи тя не функционира напълно както трябва. Най-висока реализация на системата е постигната в Швеция. Факт е обаче, че социалната отговорност е включена в съвременната американска и европейска журналистическа философия и етика. Нейният дух минава през цялостната практика на медиите в САЩ и в Западна Европа  през 1950-1980 г. тя е в основата на публичния медиен сектор, а повечето пост комунистически страни през 90-те години осъзнато или не чак дотам – я включват в медийната политика и в обосноваването на принципите на журналистическата етика. От гледна точка на хронологията обаче, както самата доктрина за социална отговорност, така и формираните във връзка .

[1]

Организации и журналистически кодекси[редактиране]

„Кредото на журналиста“ е наречен първият акт за саморегулация на медиите. Създаден е в самото начало на века от Уолтър  Уилямсън, декан на първия самостоятелен факултет по журналистика открит през 1912 г. в университета на щата  Мисури. В този кодекс се призовава за джентълменско поведение на журналистите, осъжда се взимането на подкуп от репортери и от източниците на информация. Зад този документ не застават никакви организации или редакции.

Първата национална журналистическа организация е Американското дружество на издателите на вестници, създадено през 1887 г. с цел противодействие на конфликтите и стачките в редакциите и регулиране на отношенията с информационните агенции и рекламодателите. Дълго време това дружеството е организация на работодателите.

Цялостен етичен кодекс, наречен „Канони на журналистиката“ е създаден от „Американското дружество на издателите на вестници“ през 1922 г. Там са посочени следните принципи: отговорност; свобода на пресата; независимост; откритост; правдивост и точност; безпристрастност; добросъвестност. Ето така е гласяло правилото за отговорността „ Правото на вестника да привлича читателя не е ограничено от нищо, с изключение на спазването на публичните интереси… Журналист, който използва своята власт за някакви егоистични или други ниски цели, не заслужава доверие“

Има още едно общонационално журналистическо обединение в САЩ то се казва „ Дружество на професионалните журналисти“, което е приело собствен етичен кодекс през 1926 г.

Има два вида журналистически кодекси, които служат за саморегулация в САЩ. Те са за : печатните и за електроните медии. Между тях има съществени разлики. Телевизията и радиото се лицензират от правителствена агенция, поради което те трябва да отговарят на определени изисквания. Освен това по дух кодексите за електрони медии са по-различни. Те са писани в периода между 1930 г. и 1950 г. в който правителството увеличава регулативната си намеса спрямо медиите, за това в кодексите си личи стремеж да се избегне тази опасност. Също така върху тези кодекси оказва влияние функционалната специфика на радиото и особено на телевизията. Тези медии преди всичко се приемат, като за развлечение и реклама. В тези медии е прието, че зрителя е по-малко зрял и по-податлив на деморализация в сравнение с читателя на пресата. Ето защо на преден план е изведено да се уважава публичния морал ( брак, семейство, дом, религия, национални чувства и т.н.), като цяло ценностите на САЩ. Затова пък в кодексите на пресата се говори за: демократизъм на управлението чрез информиране и плурализъм на мененията, а след това за закрила на морала.

Държавна регулация[редактиране]

Държавната регулация на медиите в САЩ е мотивирана с причини, свързана по един или друг начин с обществените интереси: нуждата на страната по време, обективност на информацията, плурализъм на мененията, конкуренция на медийния пазар, висококачествено съдържание и т.н.

Затова ограничен и опростяващ нещата би бил възгледа, според който намесата на държавата в работата на медиите непременно води до цензура, до контрол, диктат и т.н. Това със сигурност не може да се каже поне за политически и медийни системи, базирани на либералната доктрина и на постулати от типа на Първата поправка на конституцията на САЩ, в които, доколкото е заложена държавна регулация на медиите, тя е в защита на обществения интерес. Също трябва да се каже и за доктрината за социалната отговорност на журналистиката в качеството си на вариант на либералната доктрина: тя предпоставя регулативна роля на държавата спрямо медиите в посока защита на свободата на словото, като основно право на гражданите при демокрацията.

Използвана литература[редактиране]

[1Елиезер Алфандари Медиите и властта

Източници[редактиране]

  1. Алфандари, Елиезер. Медиите и Властта. Тилия, 2000. с. 68,70,73,74,75,76,77,86.


Този цитат "Регулация в медиите" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите  and/or the page Edithistory:Регулация в медиите..

Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.



Read or create/edit this page in another language[редактиране]