Северна Тесалия

Класическата тесалийска тетрархия. Анклавите с малийцитe на юг, и магнезийците на изток, са по-късни.

Северна Тесалия е историко-географски термин въведен в българската историография от Йордан Иванов в неговия магнум опус - "Българите в Македония", който излиза от печат на 9 септември 1915 г., в навечерието на включването на България в ПСВ. В първата част на документалното изследване, акад. Йорданов коментирайки гръцкото влияние в Македония, въвежда термина, както и другия Северен Епир, без да уточнява техния обхват и граници в етнографски смисъл.

Основен културен символ на днешна Северна Тесалия е скалния манастирски комплекс - Метеора, който е и част от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Семантика[редактиране]

Йордан Иванов се задоволява само да отбележи, че

„

Северните дялове на Епир и Тесалия, с цяла почти Албания, бидейки под българска власт при царете Симеон, Петър, Самуил, Иван Асен II, тяхното гъсто славянско население възприе, вместо племенните си названия, общото политическо име - българи. Доколко това население се бе сродило с националното си име българи, личи по известия от робската византийска епоха през XI–XII век. Поменатите известия наричат тия земи български.

“

^[1]

В документалната част на книгата, коментирайки едно известие от 1423 г. на английската мисия в Константинопол, Иванов заключава, че

„

погърчването на будните тесалийски българи ще да е станало доста по-късно, може би преди едно-две столетия

“

, т.е. през XVIII–XIX век. ^[2]

История[редактиране]

Античност[редактиране]

Антична Тесалия не била единно цяло, за разлика от Античен Епир, чиято амфиктиония била обединена около оракула в Додона. Тя обаче била обединена в тесалийска тетрархия. В Антична Тесалия земите на север от Пеней са наричани от древногръцките автори Перебия и били обитавани от переби. Западната част на страната, откъм Пинд, била владяна от епироти. Тази страна, назовавана Хестиеотида, заедно с Долопия, съставлявали Горна Тесалия, която била в права линия с Горна Македония, така както била разположена и Долна Тесалия спрямо Долна Македония. ^[3] Останалата Тесалия принадлежала на елините.

Цяла Тесалия по времето на Рим била придадена към провинция Македония.

Средновековие[редактиране]

С въвеждането на темната организация във Византия, Тесалия била разделена между темите Тесалоники и Елада. Главният ѝ град Лариса влизал в състава на темата Елада.

През 983 г., след тригодишна обсада, Лариса е превзета от българската армия на Цар Самуил. С образуването на Охридска архиепископия, земите на Северна Тесалия били включени в нейната Стагска епархия, в която половин век по-късно избухва въстание на Никулица Делфина. ^[4]^[5]

През средновековието трикалското поле, от тесалийската равнина, покрай най-големия десен приток на Пеней - Енипей, била населена от българи, след като древните мирмидонци били считани за българи от средновековните хронисти. ^[6]

Османска Тесалия[редактиране]

Османска Тесалия се поделяла на четири вилаета - Трикала, Лариса (Йенишехир), Фанари и Аграфа, подобно на античната тесалийска тетрархия. Вилаетите Трикала и Аграфа отговаряли на античните Хестиеотида и Долопия, които два вилаета съставлявали някога така известната от античните автори Горна Тесалия - откъм страната на Пинд.

През XVII–XVIII век обаче Тирнавос (Тирнаво) изпъква и се налага за стопански и културен център на областта, като в годините 1814-1816 Вели паша издига свой сарай в южния край на града, който изгаря в 1822 г. ^[7]

Цяла Тесалия до Мелуна, без Еласонско, е присъединена към кралство Гърция през лятото на 1881 г. - по силата на Царидградския договор от същата година.