Цветана Кирова
| ||||||||
Цветана Кирова (Спиридонова) е българска общественичка, считана за най-младата кметица в България, когато заема длъжността.
Биография[редактиране]
Цветана Кирова е родена и израснала в бедно селско семейство във видинското село Гурково (днес квартал на град Дунавци) на 26 октомври 1920 г. Още от малка се изявява с буен нрав, смелост и сила, участва наравно с момчетата във всички „мъжки“ игри, в които обикновено излиза победител и спечелва уважението на своите връстници с постоянно изявяваното си чувство за справедливост и защита на по-слабите.
Средното си образование завършва във Видин, където се запознава и влюбва в Боян Чонос – ревностен носител и разпространител на най-прогресивните за времето си идеи за премахване на социалното неравенство сред хората, а именно идеите на Маркс, Енгелс и Ленин за изграждане на по-справедливо човешко общество. Връзката им обаче остава платоническа, защото полицията започва да преследва видния ремсист и той, след като изкарва известно време в нелегалност, е заловен и обесен в края на 1943 г., едва навършил 22 години. Въпреки това Кирова продължава активно да подпомага нелегалната съпротива на партизанското движение в региона.
Така, изградила си авторитет на честен и непримирим борец за справедливост и уважение сред съгражданите си, скоро след събитията от 9 септември 1944 г., тя бива избрана за кмет на родното си село Гурково, само на 23 години. По този начин става и първата девойка, избрана за кмет в България. По време на 10-годишното ѝ управление (2 пълни мандата) тя работи за изграждане на работеща инфраструктура, като между основните ѝ заслуги са полагането на основите и организирането на дейността на местното ТКЗС, изграждане на ново училище, здравен дом (поликлиника), селскостопански техникум, читалище. Освен че е най-младата българска кметица, тя е и първата, която осъществява електрифициране на циганската махала в селото, а тя е и първата електрифицирана циганска махала в България изобщо. Има и друга област, в която Цветана Кирова държи женското първенство – като кмет (освен, че язди кон) тя кара и мощен германски трофеен военен мотор „цюндап“, заради който, а и заради мъжкото облекло, с което тя не се разделя през онези години, я наричат „мъжката Цеца“. Характерно за управлението на Кирова е, че тя успява да опази живи всички свои съселяни, нарочени от „народната власт“ за „чорбаджии и врагове на народа“, заради това че са имали мелница, повече животни или повече обработваема земя от другите.
След приключване на втория си кметски мандат Цветана Кирова се премества при брат си в София и започва работа в отдел „Кадри“ на БАН, където служи до пенсионирането си. Носителка е на множество ордени и медали за заслуги.
Междувременно се омъжва за военния юрист Петър Спиридонов. Има син Здравко и 2 внуци. Активен участник в обществения живот на страната, с неукротим дух, смела и пожертвователна, с несъкрушима вяра в идеалите за социално равенство, мир и любов между хората, тя не спира да води битки срещу всякакво зло и неправди и да помага с каквото може до последния си дъх. Умира в София на 3 март 2004 г.
Източници[редактиране]
- „Ще ви разкажа за моя син“ – от Цена Чонос, изд. „Народна младеж“, София, 1958 г.
- „Боян Чонос 1921 – 1943“ – биографичен очерк, Профиздат, 1971 г.
- материали от семейния архив
- спомени на Здравко Спиридонов (син), София, 2014 г.
Този цитат "Цветана Кирова" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите and/or the page Edithistory:Цветана Кирова..
Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.
