Делимост на целите числа
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, прибавяне на уводна част. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Легенда[редактиране]
(Променлива)е(Множество) – аeN – a принаделжи на множеството на естественните числа
Променлива(множество) – а(N) – a принадлежи на N
Е – ∃ – Съществува
V – За всяко
: – Такова че (в контекст на символно изразяване)
! – (Символно изразяване) Единствени – (Логически контекст) логическо отрицание, а!=0, четем а не е равно на 0
Делимост на целите числа[редактиране]
В тази статия под число имаме предвид променлива от множеството на целите числа. Z = {…,-2,0,5,…}.
В това множество операцийте сума, разлика, произведение на 2 цели числа също е цяло число. Частното на две цели числа не винаги е цяло число, затова се заражда нуждата от правила за делимост в множеството на целите числа.
Определение[редактиране]
Ще казваме, че b дели a ако а може да се изрази чрез следното равенство a=b(Z)*q(Z)
Символно[редактиране]
VaEbn:a=bn*qn ; neN, n>2, beZ, qeZ
Пояснение: n>2[редактиране]
Защото всяко число се дели на себе си и на едно, тоест:
При а=bq
- b=a, a=a*1
- b=1, a=1*a
Означаваме[редактиране]
b|a – b дели а
Свойства[редактиране]
- Va, a|a
- a|b, b|a => a=b, a=-b
- a|b, b|c => a|c
- а|b, c(Z) => a|b*c
- a|b, a|c => a|b+(-)c
- a|b1, a|b2, …, a|bn ; c1, c2,…, cn =>a|(c1b1 + c2b2 + … + cnbn
- a|(a1 + a2+…+an), a|a1, a|2, …, a|an-1 => a|an
Следствия[редактиране]
- а|(b+c), a|b => a|c (От св.7)
Теорема за делене с остатък[редактиране]
Определение[редактиране]
Всяко а(Z) може са се представи по единствен начин чрез b(N) във вида а=bq+r, 0<(=)r < b
Символно[редактиране]
VaE!b,q,r:a=b*q+r ; beN ; q,reZ ; 0<(=)r< b
Доказателство[редактиране]
0 <(=) a < b[редактиране]
a=b*0 + a ; r=a, q=0
b<(=)a[редактиране]
Eq1(N):b*q1>a => b*q1-1<(=)a < b*q
Нека q(N) = q1-1
bq<(=)a < b(q+1) => bq<(=)a < bq+b
От beZ (По определение) => а = bq + {0,1,…,b-1}
r = {0,1,…,b-1}
a=bq + r
a<0[редактиране]
-a>0
-a=bh+k, 0<(=)k < b => a=b(-h)+(-k) => b(-h)-b+b-k => b(-h-1)+b-k
Нека, а:=-h-1, r:=b-k
Тъй като 0<(=)k< b => 0<(=)(b-k)=(r) < b
a=bq+r
Единственост[редактиране]
Ще докажем единствеността на тъждеството а=bq+r.
За целта предполагаме обратното.
Доказателство[редактиране]
Нека:
- а=bq+r
- a=bq1+r1
Оттук:
bq+r = bq1+r1 => b(q-q1)=r1-r => b|r1-r
От r < b, r1< b (По определение) => |r1-r|< b => r1-r = 0 => q=q1, r=r1
Пояснение: |r1 – r|< b => r1 – r = 0[редактиране]
Нека b|a. По определение а=bq
При |a|< b
Пример: 5|2 => 2=5*q, От q(Z) => #
Тоест, единствената възможност а < b, a=0 => 0=5*0 => q=0
Следствия[редактиране]
- m|n, |n|<m => n=0
- m|n, n!=0 => |m|<(=)|n|
Този цитат "Делимост на целите числа" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите and/or the page Edithistory:Делимост на целите числа..
Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.