Копривщенски музейни уредници
| Копривщенски музейни уредници | |
|---|---|
 |
|
|
Проблеми с <mapframe>:
|
|
| Информация | |
| Седалище | Копривщица |
| Официални езици | български, френски, английски, руски |
| Сайт | Официален уеб сайт |
Копривщенските музейни уредници са културни деятели, историци, етнографи, краеведи и екскурзоводи от град Копривщица, работили преди и след учредяването на Дирекцията на музеите. Наред с посрещане и обслужване на многото посетители се извършва и събирателска, научно-изследователска, популяризаторска, издателска дейност, както и значителна работа по привеждане в съвременен вид на музейната и архивна материални бази.[1]
Първата музейна сбирка в Копривщица е учредена в местното читалище през 1930 година. В сферата на дейността на музейните уредници от дирекцията, създадена през 1956 г. влиза поддръжката на музеите в града. Това включва опазване на автентичния вид на съответните сгради на къщите музеи и прилежащите им стопански постройки, превърнати в офис помещения, изложбени зали и фондохранилища. Понастоящем служителите на дирекцията се грижат за около 20 000 архивни единици, систематизирани в библиотечен, иконен, картинен, снимков, монетен и други фондове, успоредно с тяхната дигитализация.[2] Музейната общност през 2006 година участва в археологическите разкопки на Тракийския тюрзис в района на Смиловене. Само през 2015 г. сътрудниците на дирекцията са посрещнали повече от 200 000 български и 28 000 чужди граждани, гости на музейния град.[3][4]
В свое изследване краеведа Светлана Мухова, уредник на Къща музей „Георги Бенковски“, утвърждава, че Копривщица и околностите и са един от най-важните Средногорски хайдушки центрове. Според нея повечето от биографиите на споменаваните прочути копривщенски хайдути почиват и са само имена, достигнали до съвременността, въпреки оскъдната изворова база от различни легенди и предания. Тези сказания са издирени и съхранени от местни музейни работници и други краеведи. Събирани доста време те почиват на думите на стари хора, предаващи паметта на своите предшественици.[5]
През юли 2017 г., по случай 200-годишния юбилей на копривщенската църква „Успение на Пресвета Богородица“ (15 август, храмов празник) с участието на български учени, гости от Русия, музейни работници от Дирекция на музеите, общественици и родственици на исторически дейци от местната църковна общност се подготвя провеждането на посветена на годишнината научна конференция. Организацията на този научен форум, както и някои реставрационни мероприятия, подпомагащи подготовката на храма за всенародното тържество по отбелязване на юбилея, е сред последните значими приноси на Искра Шипева-Пухова (1958 – 2017).[6]
Музейни уредници[редактиране]
Музейни уредници преди основаването на дирекцията и инициатори на учредяването на „Общ копривщенски музей“[редактиране]
- Филип Палавеев, учител, един инициаторите на учредяването на „Общ копривщенски музей“ към местното читалище. Участва в подбирането и подреждането на читалищната музейна експозиция, която по-късно е преместена в родната къща на Тодор Каблешков.[7]
- Петко Будинов, краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“[8]
- Нейко Азманов, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“[7]
- Евтимий Сапунджиев, професор, доктор архимандрит и краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“ [7]
- Анна Каменова, краевед и поетеса, участвала в учредяването на „Общ копривщенски музей“[7]
Директори на дирекцията[редактиране]
- Петко Теофилов, 1956 – 1971 г. (последният копривщенски възрожденец)[9]
- Димитър Пиронков, 1972 – 1987 г.[9]
- Янко Доросиев,[9]
- Искра Шипева, 1987 – 2017 г. (с прекъсвания)[10]
- Кунка Неделева, от 2018 г.[11]
- Тодор Тумангелов, 1971 – 1972 г. (временно изпълняващ длъжността)[9]
- Румяна Савова-Кесякова (временно изпълняващ длъжността)[11]
- Екатерина Златарева-Кунчева (временно изпълняващ длъжността)[11]
- Елена Желязкова (временно изпълняващ длъжността)[11]
- Катя Мрънкова (временно изпълняващ длъжността)[11]
Музейни уредници и екскурзоводи[редактиране]
- Александър Божинов, (на обществени начала)
- Андон Брайков,[11]
- Бойка Георгиева,[11]
- Валери Калонкин,[11]
- Георги Белстойнев,[11]
- Галина Захариева,[11]
- Делка Гугова,[11]
- Дойчо Иванов, 2003 – 2019[11]
- Донка Кривиралчева,[12]
- Кети Тумангелова,[12]
- Мая Атанасова,[11]
- Мария Караниколова,[12]
- Малинка Карабобалиева,[11]
- Нешка Тороманова,[11]
- Райна Каблешкова,[11]
- Славимир Генчев, 1977 – 1980 г. (поета с китарата)[13]
- Светлана Мухова,[11]
- Тодор Вълчев,[11]
Други музейни деятели[редактиране]
- Иван Шабанов, съосновател на Музей на картофите в Клисура и Музей на солта в Поморие
Вижте също[редактиране]
- Къща музей на Любен и Петко Каравелови – паметник на културата с „Национално значение“
- Къща музей „Димчо Дебелянов“ – паметник на културата с „Национално значение“
- Къща музей „Тодор Каблешков“ – паметник на културата с „Национално значение“
- Къща музей „Георги Бенковски“ – паметник на културата с „Национално значение“
- Ослекова къща (обслужвана до 2013) – паметник на културата с „Национално значение“
- Лютова къща – паметник на културата с „Национално значение“
- Музей на просветното дело – паметник на културата с „Местно, ансамблово значение“
- Гъркова къща – паметник на културата с „Национално значение“
Източници[редактиране]
- ↑ Дирекция на музеите – Копривщица празнува 60 години от създаването си. // vestnikregion.com, 7 Декември 2016. Посетен на 29 октомври 2022.
- ↑ 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 11 Издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006
- ↑ Близо 200 хиляди българи и над 26 хиляди гости от чужбина посетиха музеите в Копривщица през 2015 година. // mc.government.bg. Посетен на 23 октомври 2022.
- ↑ Littlebg.com. 200 хиляди видяха Копривщица за година. Посетен на 4 ноември 2021
- ↑ Светлана Мухова. Копривщенци в хайдушкото и четническото движение на българите през XIX век. Сборник материали от Национална научна конференция „Четите и четническата тактика в националноосвободителните борби на българския народ през XIX век“. Май 2020 г. Научен ръководител проф. д-р. Пламен Митев. Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ гр. Сливен 2021 г., с. 210 – 215. (под печат).
- ↑ Мухова, Светлана. Новооткрити документи за една 200-годишна църква. // azbuki.bg, 1 ноември 2018. с. 90. Посетен на 28 октомври 2022.
- ↑ 7,0 7,1 7,2 7,3 Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Студио 18. 2017. с. 174 – 176. ISBN 978-619-7249-17-0
- ↑ Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
- ↑ 9,0 9,1 9,2 9,3 50 години Дирекция на музеите Копривщица, стр. 4 – 5: Петко Теофилов. Издател Дирекция на музеите Копривщица, март 2006.
- ↑ Mc.government.bg. На 15 юли се прощаваме с Искра Шипева. Посетен на 31 октомври 2021
- ↑ 11,00 11,01 11,02 11,03 11,04 11,05 11,06 11,07 11,08 11,09 11,10 11,11 11,12 11,13 11,14 11,15 11,16 11,17 Архив на Дирекция на музеите. Личен състав.
- ↑ 12,0 12,1 12,2 Vestnikregion.com. Във възрожденска Копривщица седянка по каравеловски пред родния му дом. Посетен на 25 февруари 2022
- ↑ Samokovinfo.com. Дойчо Иванов – уредник на къща музей „Димчо Дебелянов“ в Копривщица и колегите му представиха преиздадената книга на Тихомир Геров за Д. Дебелянов. Посетен на 2 декември 2021
Този цитат "Копривщенски музейни уредници" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите and/or the page Edithistory:Копривщенски музейни уредници..
Този цитат е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите.
