Първи национален конкурс за дисководещи

26 – 29 април 1979 г. – Каваците.

Началото[редактиране]

Още в средата на 70-те години в Младежкия дом на гр. Радомир се прави първия опит за национален конкурс за дисководещи. Наименованието „диджей“ все още не се употребява в социалистическа България.

Водещ на шоуто е актьорът Славчо Пеев, а целта е да се привлекат възможно най-много участници от цялата страна. Тук всеки кандидат демонстрира таланта си пред независима публика и жури.

Официално обаче, „Първият Национален конкурс за дисководещи“ се провежда на 26 – 29 април 1979 г. на Каваците.

Конкурса е организиран от стопански комплекс „Балкантурист“ и фирма „Балкантон“, и има за цел не само да определи най-добрия дисководещ на България, но също така да популяризира записа на естрадна музика. Това съвсем навременно и полезно начинание се превръща в традиционен конкурс за „Дисководещ №1 на България“ Извън конкурсната програма, изключителен интерес предизвиква двучасовата лекция на Румен Бояджиев на тема ”Някои особени течения в прогресивната рок музика”

Регламент[редактиране]

Регламентът на конкурса изисква представяне на запис на скорост 19 cm/ лента 540 m. Първите 45 мин. програмата задължително включва музика от България и други социалистически държави, а втората страна е подредена с програма, според вкуса и разбиранията на участниците.

Жури[редактиране]

Осем – членното жури на „Първият Национален конкурс за дисководещи“ е в състав: Председател: Мишо Ваклинов – композитор, Членове: инж. Михаил Божерянов от „Балкантон“, Деян Тимнев от „Балкантон“ Румен Бояджиев от „ФСБ“, Никола Кюлджиев Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.-муз. редактор, Петър Петров, Андрей Станчев, и Георги Маджаров – секретар

Оценяване[редактиране]

Журито оценява не само музикалния подбор, подредба, сценично поведение, контакта с публиката на участниците, но и качеството на записа.

За тази цел фирма „Балкантон“ предоставя професионална измервателна апаратура. Записите се измерват със запомнящ пиков фауметър, гониометър, измерва се дълбочината на стереофонията, шумът в паузите и всички други параметри, които трябва да има един качествен магнетофонен запис.

Представянето на пловдивчани е оценено най-високо и на тях се присъждат две от наградите.

Награди[редактиране]

1 награда за "Дисководещ №1 на България, най-добра подредба и най-качествен звукозапис” се присъжда на Никола Райчев от Пловдив, който вече е спечелил и наградата на публиката в конкурса от гр. Радомир.
2 награда – Ваня Букова /Пловдив/ и Огнян Узунов /Бургас/.
3 награда – Спас Русев /София/

Конкурсна програма[редактиране]

Избора на Никола Райчев и печелившата лента със задължителна българска и соц. музика включва изпълнения на Владимир Висоцки – СССР, Holger Biege – ГДР, Czerwone Gitary (Червените китари) --Полша, Zsuzsa Koncz – Унгария, Ленинградски диксиленд, вокална група ”Тоника”, Йорданка Христова, Мими Иванова, Спринт.

Втората част от програмата се характеризира с богато музикално разнообразие и включва изпълнения на George Duke, Gene Chandler, Edwin Starr, Santana, The Manhattans, Chaplin Bent, Quincy Jones, Brothers Johnson и др

Никола Райчев[редактиране]

Победителят от „Първият Национален конкурс за дисководещи“ е роден през 1945 г. в Смолян, но живее и работи в Пловдив. Запален меломан и аудиофил, Райчев е един от най-големите колекционери на аудио техника в страната. Той е един от първите радиолюбители в родния си град с членска книжка №1 от Смолянския радиоклуб. Още като ученик в 8 клас прави първия си суперхетеродинен радиоприемник.

Като студент във ВМЕИ Габрово, изкарва прехраната си като музикант. Сформира легендарната за времето си група „БЛЪФ“, но бързо осъзнава, че китарата не е неговата сила. За участията на групата и съвместната работа с различни оркестри, той изработва сам първите си тонколони и усилватели. Така наред с любовта към музиката, се заражда и огромния интерес към аудио техниката и звуковите системи.

Възползвайки се от богатата си музикална култура, съчетана с разнообразни технически познания, през 1970 г. Райчев основава първата дискотека в Пловдив. Това става в емблематичното в миналото бирхале Каменица Архив на оригинала от 2013-03-13 в Wayback Machine., където се събира каймака на пловдивския хайлайф. По-късно е поканен в най-големия планински курорт в България – Пампорово и работи няколко години в дискотека „Рожен-Преспа“ Още по времето на тоталитарния режим, Райчев за пръв път въвежда модата на диско сватбите и видеозаснемането им в града под тепетата. Всичко това, както и притежанието на „западна“ техника и музика, му докарват немалко неприятности с тогавашния режим.

След промените през 1990 година, той създава своя собствена фирма за озвучителни системи. Озвучава Античен театър (Пловдив) по време на „Филмовите нощи във Филипополи^{[мъртъв линк]}с”, фестивала „Вердиеви вечери Архив на оригинала от 2012-09-21 в Wayback Machine.“, оборудва дискотеки и дава път на по-младите си колеги. С негова апаратура прави първите си професионални изяви друг емблематичен пловдивчанин – Боян Илчев (DJ Bobby I), както и почти всички пловдивски дисководещи от края на миналия век.

Традицията продължава[редактиране]

Като продължение на конкурса в Каваците за „Дисководещ №1 на България“, в наши дни е Националния конкурс „DJ BOBBY I“, на който ежегодно се определя „DJ шампион на България“. Победителят носи това призвание до следващото издание на конкурса. Това е единственият легитимен и традиционен конкурс за DJ в България, който стартира в новия си формат през 1993 г. след нелепата смърт и в памет на Боян Илчев /„Боби Ай“/