Радослава Трифонова-Станкова

Шаблон:КНИ

Радослава Трифонова-Станкова
[[Файл:|250п|border|]]
Информация
Роден
Починал
Националност	България
Научна дейност
Област	Филология
Работил в	Институт за литература при БАН
Уебсайт	Страница в IMDb
[[:commons:Category:{{#property:p373}}|Радослава Трифонова-Станкова]] в Общомедия

Радослава Цветанова Трифонова-Станкова е българска филоложка – медиевистка, доцент в Института за литература при БАН.

Образование и професионално развитие

Родена е във Варна през 1966 г. Завършва средно образование в ІV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“, Варна, с руски език, сърбохърватска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и редовна докторантура в секцията по стара българска литература с научен ръководител проф. Климентина Иванова. Специализира при проф. Джордже Трифунович в Белград и проф. Хайнц Миклас във Виена.

Интересите ѝ са в областта на медиевистиката, палеославистиката и агиологията. Приносите ѝ са в изследване на химнографските и агиографски текстове за света Петка Търновска и местни сръбски и български светци през Средновековието.

От 2003 г. до 2016 г. води редовен лекционен курс в СУ „Св. Климент Охридски “, факултет „Славянски филологии“, по стара сръбска литература, със студенти ІІІ курс в специалност сърбохърватска филология; за кратко преподава и в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (2007/2008 г.).

Публикации

Автор е на редица статии по темата за старата сръбска литература и книжнина в контекста на старобългарската литература и книжнина.

Книги

• Радослава Станкова, Сръбската книжнина през ХІІІ век (контекст и текст). С., 2007: Академично издателство „Проф. Марин Дринов, 224 с. (монография)
• Радослава Станкова, Култ и химнография: служби за местни южнославянски и балкански светци в ръкописи от ХІІІ–ХV в. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, ISBN 978-954-322-468-5) С., 2012, 287.

Избрани научни публикации:

1. Радослава Трифонова, Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и България през ХIII в. – В: Медиевистика и културна антропология. Сборник в чест на 45-годишната творческа дейност на проф. Донка Петканова. С., 1998, 291-305;
2. Радослава Трифонова, Типологически паралели между българската и сръбската агиографска продукция през ХIII в. – Литературна мисъл, № 1, 1999, 110-131;
3. Радослава Станкова, Библейски топоси в ранните служби за сръбски и български светци в ръкописи от ХІІІ в. – Palaeobulgarica, № 4, 2003, 62-84;
4. Радослава Станкова, Кирило-Методиевото книжовно наследство в ранната сръбска книжовна традиция – Црквене студиjе, 2004, кн. 1, 105-120;
5. Радослава Станкова, Житията на хилендарските монаси Доментиан и Теодосий във виенските ръкописи и въпросът за появата на стила “плетение словес” в сръбската агиография от ХІІІ век. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, Band 50, 2004, 153-170;
6. Радослава Станкова, Старобългарското книжовно наследство в сръбски преписи от ХІІІ и началото на ХІV в. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 423-447;
7. Радослава Станкова, Типология на ранните южнославянски служби. – В: Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова. Старобългарска литература, 33/34, 2005, 78-94;
8. Радослава Станкова, Служби за света Петка в български и сръбски ръкописи от ХІІІ до ХV век. – Археографски прилози, кн. 28, 2006, 105-122;
9. Радослава Станкова, Химнографските книги, преведени от Кирило-Методиевите ученици, в сръбската книжовна традиция от ХІІІ–ХІV в. – В: Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през ІХ–Х век (= Кирило-Методиевски студии, кн. 17). С., 2007, 673-686;
10. Радослава Станкова, О Скопльской минее ХІІІ века. – Scripta § e-Scripta, 5, 2007, 131–144; Скопски миней
11. Радослава Станкова, Сръбски и български празнични минеи от ХІІІ век (съпоставка на състава и структурата) – Зборник радова Византолошког института, 46, 2009, 395-407.
12. Радослава Станкова, Култ и химнография: служби за български светци в писмената традиция от ХІІІ–ХІV в. – In: Scrinium: Journal of Patrology, Critical Hagiography and Ecclesiastical History, 7–8, Ars Christiana: In memoriam Michail F. Murianov (21.XI.1928 – 6.VI.1995), Part Two, Ed. By R. Krivko, B. Lourie, A. Orlov, 2011-2012 (Gorgias Press), 82-105.
13. Радослава Станкова, Службата за св. Петка Търновска (Параскева Епиватска) с неизвестен канон за четвърти глас в ръкописи от ХVІ–ХVІІ в. в Народната библиотека във Варшава. – Старобългарска литература, 65-66, 2022, 213–243. (ISSN 0204-868X).
14. Радослава Станкова, Проложните жития за св. Параскева Епиватска (Петка Търновска) в южнославянски преписи от ХІV–ХV в. – Старобългарска литература, кн. 43-44, 2010-2011, 167-182;
15. Радослава Станкова, Ранните (Пред-Евтимиеви) жития и служби за св. Петка Търновска в българската и сръбската книжовна традиция от ХІІІ–ХV в. – В: Старобългарска литература, кн. 47, 2013 (= Светци и свети места на Балканите”, материали от Международна конференция, София, 14–16 юни 2012 г., 1. Филология. Археография. Текстология), 2013, 222-239.
16. Радослава Станкова, Топоси за изобразяване на владетеля светец и светеца войн в южнославянската книжнина през ХІІІ в. – В: Slovene . International Journal of Slavic Studies. Vol.2. N 1, М: Институт славяноведения РАН, 2013, 123-140. (ISSN 2305-6754 online, ISSN 2304-0785 print).
17. Радослава Станкова, Библейски топоси за изобразяване на жените светици в южнославянските литератури през Средновековието. – В: Slawia Meridionalis 16, 2016, 238-260. (DOI: 10.11649/sm.2016.014).
18. Радослава Станкова, К вопросу о переводе агиографического Синаксаря (Простого пролога) в свете новейших исследований. – В: Scripta § e-Scripta, 16-17, 2017, 201-216.
19. Радослава Станкова, Култът към светците Борис и Глеб в южнославянската средновековна книжнина. – В: Маршрути на книжовното общуване между източните и южните славяни (ХІ–ХХ в.). Международна научна конференция, 21–22 ноември 2019 г., София. Съст. и ред. А. Милтенова и И. Калиганов. С., 2020, 88-101. (ISBN 978-619-7372-24-3)
20. Радослава Станкова, Памети за български и сръбски светци в манастирски ръкописи от ХІІІ–ХV в. – В: Манстирски библиотеки в южнославянските земи и Русия през ХІV–ХVІ век. Доклади от Международната научна конференция 26–28 април 2021 г., отг. ред. М. Скарпа, Е. Белякова, Т. Пентковская. София, 2022 (= Кирило-Методиевски студии, кн. 32), 187-204. (ISSN 0205-2253, ISBN 978-954-9787-53-5), (ISBN 978-954-9787-54-2 (оnline)

Съставителство и редакция на научни сборници, със статии на чужд език:

• Българо-сръбски сборник “България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация”, С., 2005. (съвм. с В. Гюзелев и А. Милтенова);
• Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева “Християнска агиология и народни вярвания”, С., 2008. (съвм. с А. Милтенова и Е. Томова);
• Българо-сръбски книжовни и културни връзки в контекста на византийската цивилизация. Съставителство и редакция Анисава Милтенова и Радослава Станкова. (Studia Litteratia Serdicensia, година ІІІ, 2023, кн. 5), 88

Документирани научни електронни публикации в научни и литературни сайтове:

• в сръбско-българския проект “Растко –Бугарска” (www.rastko.org.yu./rastko-bg);
• в българския литературен сайт ЛитерНет (http://liternet.bg).
• в Енциклопедия Slavica Sanctorum: светци и свети места в България (www.eslavsanct.net)
• в SCRIPTA BULGARICA. Дигитална библиотека за старобългарска книжнина (http://scripta-bulgarica.eu)
• в Южните и източните славяни: многообразие и взаимодействие на писмените култури ХІ-ХХІ век. Виртуален музей. (https://sesdiva.eu)

Външни препратки

• Радослава Трифонова-Станкова в Liternet.bg
• https://ilit.bas.bg/bg/members/stankova-radoslava.html

Този цитат "Радослава Трифонова-Станкова" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите  and/or the page Edithistory:Радослава Трифонова-Станкова

📰 Article(s) of the same category(ies)

• Атанас Колев (певец)
• Виктория Петрова (археолог)
• Бернарда Береану
• Григор Сарийски
• Росен Люцканов
• Марешка Глущук
• Антоанета Гранберг

---

 Facebook Page

 Follow us on Twitter !

Read or create/edit this page in another language

• Радослава Трифонова-Станкова in English