Розмари Де Мео
 | Значимостта на обекта на тази статията е поставена под съмнение. Моля, помогнете за доказване на значимостта му, като цитирате надеждни вторични източници, които са независими от обекта, и посочете медийното му отразяване, освен тривиалното му споменаване. Ако значимостта не може да бъде установена, има вероятност статията да бъде слята, пренасочена или изтрита. |
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
| [[Файл:Грешка в Lua в Модул:Wikidata на ред 67: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).|250п|border|]] | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден |
Грешка в Lua в Модул:Wd на ред 166: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).
|
| Починал |
Грешка в Lua в Модул:Wd на ред 166: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).
|
| Уебсайт |
Фейсбук страница Грешка в Lua в Модул:Wikidata на ред 67: attempt to index field 'wikibase' (a nil value). Страница в IMDb |
| [[:commons:Category:{{#property:p373}}|]] в Общомедия | |
Розмари Де Мео е българска писателка, автор на езотерична и окултна литература, свързана с българските лечебни практики.
Биография[редактиране]
Родена е в Русе на 21 януари 1970 година. Името ѝ е италианско, защото прадядо ѝ Енрико Мария Де Мео е от Месина, Сицилия. Завършва НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов. Работи като актриса за кратко и заминава да живее в Италия. Когато се връща обратно в Родината си, пътят ѝ поема в нова посока.[1]
В една планинска махала Розмари среща хора, които бележат съдбата ѝ и предопределят българския ѝ път. Известно време тя остава да живее при тях. Преди смъртта си, една от жените ѝ предава знанието на обредното наричане.
Със сестра си и баща си създават фондация „Щедро сърце“, която се превръща в основен двигател на националните кампании „Да вдигнем знамето в училище“ „Съхрани българското“ и „Шампионите тръгват от училище“.
Става главен редактор на Национален детски и младежки „Готин вестник“, чиято цел е възпитанието на българско самосъзнание и родолюбие в децата .
Работи като телевизионен сценарист и редактор.
Напуска работата си, за да се посвети окончателно на събиране и съхранение на знание, свързано с българска обредност, памет и вяра. Започва да създава своите български дарове, за да финансира сама изследванията си.
Води лекции „Скритото знание на българите“ в страната и в чужбина.
Завършва магистратура в НБУ и защитава дипломна работа на тема „Българското обредно наричане като терапия“[2] след проведена практика в център за рехабилитация на зависими.
Творчески път[редактиране]
През 2016 г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Стопанката на Господ“, с подзаглавие „сказание и требник на българската народна вяра“. Книгата е автобиографична, но използва всички инструменти на приказката. Жанрът е определен от някои критици като „магически реализъм“. Розмари издава и разпространява книгата си сама. Обяснява отказа си да работи със системата на книгоиздаването и книгоразпространението, разобличавайки публично част от порочните ѝ правила. Започва кампания от издатели и научни и религиозни експерти срещу независим автор. Огромна част от българските читатели застават твърдо зад „Стопанката на Господ“ и тя се превръща в най-четената книга в България за последните 10 години.[1]
На 15 август 2019г. книгата прави 100 000 тираж. За да изрази благодарността си към читателите, авторът променя заглавието на юбилейното издание на „С обич към новите и почит към старите Стопани на Господ“. Дарява книги на над 800 читалища и библиотеки в страната. В началото на ноември 2022г. „Стопанката на Господ“ достига тираж от 150 000 продадени книги.
През 2022 г. Розмари Де Мео завършва книгата си „Зарана“ с подзаглавие „сказание, требник на българската народна вяра и помагало за българските училища“. Първата част на книгата отново е автобиографична и е продължение на „Стопанката на Господ“. Останалите части, заедно с приказките в тях, авторът определя като училищно помагало. Жанрът остава същият. Битките за „Зарана” не закъсняват. Този път са свързани с темата за съзнателното обезбългаряване на българското образование, посочено в книгата. Година след издаването си „Зарана“ достига тираж от 50 000 книги.
През пролетта на 2023г. със средствата, събрани от „Стопанката на Господ“ и „Зарана“ Розмари Де Мео завършва реставрацията и реконструкцията на възрожденска къща – паметник на културата в Архитектурен резерват „Старо Стефаново“, община Ловеч. Премества се да живее там. Създава „Средище на българска памет“ като половината къща превръща в училище. Започва да води Училище по български език и родолюбие „Зарана“ Продължава да води и обредите, и лекциите си, свързани с българска памет, под името „Дарът на корена“.
Издания[редактиране]
- ((bg)) Де Мео, Розмари. Стопанката на Господ. София, Клуб 8, 2016. ISBN 9789549276480. с. 336.
- ((bg)) Де Мео, Розмари. Зарана. София, Наричане, 2022. ISBN 9786199077528. с. 496.
Източници[редактиране]
- ↑ 1,0 1,1 Розмари Де Мео. Биография. // operasofia.bg. Посетен на 16 януари 2024.
- ↑ Българското обредно наричане като терапия. // narichane.com. Посетен на 16 януари 2024.
Фейсбук група „Стопанката на Господ и Зарана”
Линк към дипломната работа „Обредното наричане като терапия”
Линк към Списание 8 „Да, аз съм Райна!”
Видео[редактиране]
„Зарана” – благотворително представление
„Дарът на българския корен” – лекция TEDx
„Говори издателят на „Стопанката на Господ”
„За българските учители, Зарана, и училището” Вечерно шоу на Слави Трифонов от 1.12.2022г.
Този цитат "Розмари Де Мео" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите and/or the page Edithistory:Розмари Де Мео
