Стоил Кумецов
| Стоил Кумецов | |
|---|---|
| [[Файл:Грешка в Lua в Модул:Wikidata на ред 67: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).|250п|border|]] | |
| Информация | |
| Роден |
Грешка в Lua в Модул:Wd на ред 166: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).
|
| Починал |
Грешка в Lua в Модул:Wd на ред 166: attempt to index field 'wikibase' (a nil value).
|
| Уебсайт | Грешка в Lua в Модул:Wikidata на ред 67: attempt to index field 'wikibase' (a nil value). Страница в IMDb |
| [[:commons:Category:{{#property:p373}}|Стоил Кумецов]] в Общомедия | |
Стоил (Воин) Кумецов (Салих Кюмецов) е български общественик, активист на Дружба „Родина“.
 | Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти и източници, моля пишете на беседата. |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Този борбен деец, с несекваща мисъл за подпомагането на населението в околията да бъде ограмотено бива непрестанно преследван и наказван, нараняван, пребиван, измъчвам до сетния си дъх заради видното дело, което бил избрал за себе си. Обвинявали го за какво ли не само и само, за да се опитват психически да го откажат от идеята, за която се борел до последно – българите в Родопите да бъдат ограмотДесетките му писма, които красиво и четливо написва след своето собствено ограмотяване, са доказателство за случващото се през онези години и за патилата му. Неговата забележително дълга кореспонденция с Петър Маринов се пази в Държавния архив в гр. Пловдив. Той описва всеки свой ден и случващото му се. С Маринов ги свързва дълго и вярно приятелство. Стоил Кюмецов е роден през 1912 г. в село Кутела, в бедно 4-членно семейство, а по-късно се родили и още 2 момиченца, при което семейството се увеличило на 6 души. Баща му бил войник и с отглеждането на челядта се заел дядо му – макар 80-годишен, той се справял някак си с беднотията. Майка му тъкала чорбаджийски аби денем и нощем, за да помага и тя в домакинството. От 11-годишна възраст започнал да работи, за да помага и той с какво може. Работел основно като секач в гората, но благодарение на будния си ум забелязал, че за труда на него и неговите приятели-работници се заплащало ниско, чорбаджиите им се опитвали да ги мамят като мислели, че те са необразовани. Още в онези години той вече надигал глас към прогрес. Той си казал, че тази няма да я бъде и трябвало да се научи да смята, за да може да си прави сметката на парите, дето му давали. По-късно на 16-годишна възраст родителите поискали от него да се задоми, а тъй като било прието по онова време родителската дума да се слуша, той изпълнил желанието си. Родили му се 4 деца, от които 2 починали. По-нататък в живота си той решил изцяло да се отдаде за каузата на народа, но му коствало много.
„В Кутела интелигенцията промени имената си. В с. Виево – също. [...] Младежите донаборници всичките отидоха в казармата с нови документи, с възстановени български имена. Мене не са ме канили още, но момчетата ми преди няколко деня възстановиха българските си имена. "Това е един свят човек, деец и „скъп“ ум, допринесъл много, нека се знае и помни името му, той заслужава това.
Този цитат "Стоил Кумецов" е от Уикипедия. Списъкът с редактори може да се види в историята на редакциите and/or the page Edithistory:Стоил Кумецов
